![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
По-непосредственият проблем беше какво да каже на Боско — и дали изобщо да му казва нещо. Ако му каже за тези свръхестествени дрънканици, той със сигурност щеше да се въодушеви. Ако не му каже и той разбере, щеше да си има неприятности. Гил реши да не поема такъв риск. След няколко часа беше при папа Боско и приключваше доклада си за необичайното явяване на Томас Кейл.
— Вярваш ли им? — попита Боско, когато Гил свърши. Въпросът беше коварен. Ако вложеше в отговора си дълбокомислено съмнение, навярно би могъл да предопредели реакцията на Боско. Но той реши, че това е изпитание, и беше прав. Дори да кажеше на Боско това, което иска да чуе, пак пораждаше проблеми. Прекалено много ентусиазъм би го направил подозрителен, а Гил се страхуваше какво може да стане, ако Боско охладнее още повече към него.
— Сравнително сигурен съм, Ваше светейшество, че Кейл не е пораснал с повече от една стъпка и че лицето му не е греело със свещена светлина, но вярвам, че са го видели. Въпросът е, какво е правил там?
Боско се вгледа в него. Той също искаше старото доверие помежду им да се върне. Беше странно да си сам в задачата да доведеш до обещания край.
— Каквато и да си мисли, че е целта му, той върши Божието дело, независимо дали го знае или не. И макар че Бог може да не го е направил по-висок, нито пък да е благословил лика му да озарява правоверните, той ни дава знак. Трябва да атакуваме Арнхемланд веднага, а не да чакаме още година, както ни посъветва ти. Освен това трябва да увеличим скоростта, с която пращаме хора на запад.
Частната аудиенция на Кейл с краля на следващия ден всъщност не беше толкова частна, колкото бе очаквал и се бе надявал. Кралят беше свикнал на уединение не повече, отколкото Кейл, израснал в спално отделение със стотици момчета. Да си сам беше грях за Изкупителите; същото можеше да се каже до голяма степен и за краля. За разлика от Кейл, той като че ли нямаше нещо против това и дори не го забелязваше — навярно не особено изненадващо за монарх, който разполага със специално назначено лице със значителна власт, Пазителя на кралския стол, натоварено със задачата да изследва ежедневно екскрементите му.
— Очакваш да предадем армията си в ръцете на едно момче? — попита Боз Икард.
— Не — каза Кейл. — Задръжте си армията. Правете с нея каквото щете. Аз ще създам армия от нов тип.
— Откъде? Няма хора.
— Напротив, има.
— Къде?
— Кампасинос.
Всички бяха сепнати; не всички се засмяха.
— Нашите селяни са солта на земята, разбира се. Но те не са войници.
— Откъде знаете, Ваше величество?
— Внимавай с обноските — предупреди го Боз Икард. — Между другото, ти не си първият, комуто е хрумнала тази идея. Преди двайсет години граф Бехщайн създаде отряд от селяндури и дръвници и ги поведе на война срещу Фалангата. Мисля, че един или двама, които проявиха здрав разум и дезертираха през първата седмица, може и да са оцелели.
— Не ме интересува.
— Но нас — да. Нищо няма да стане.
— Напротив, ще стане. И ще ви покажа как.
След тези думи пристъпи към замислите и плановете си.
Около час по-късно завърши:
— Просто няма друг начин. Ако се проваля, ще получите удовлетворението да гледате как Изкупителите ме пекат на централния площад. Тоест, господин канцлер, ако не започнат първо с вас. — Той се обърна към краля. — Имам нужда единствено от пари.
Може да нямаха почти никакви войници, но парите бяха нещо, с което разполагаха в големи количества. След касапницата при Бекс никой, дори и Боз Икард, не вярваше, че капитулацията е вариант. Беше ясно, че Изкупителите не приемат идеята да оставят враговете си да се предадат. Кейл беше прав. Нямаше друг начин.