Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Плясъкът на крилете му [bg]
Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плясъкът на крилете му [bg]

Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“. „Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 169
Перейти на страницу:

Но битките си имат приливи и отливи. През шестия час нещо у швейцарците започна да гасне, а нещо у Изкупителите да се надига. При непрестанната смяна на биещите се, никой не би трябвало да се сражава повече от половин час. Но смяната обърква ритъма на страната, която се бие добре, и може би вдъхва нов устрем на войниците, които се справят зле. Кон се беше сражавал прекалено дълго; Фокънберг настояваше, че той има нужда от по-дълга почивка, да пийне и да хапне. Кон си свали шлема и металния предпазител за гърлото, за да може да пие. Трима от приятелите му — Козмо Матераци, Отис Манфреди и Валентин Сфорца, направиха същото. Легендата по-късно гласеше, че стрелците на Изкупителите, криещи се в дърветата, са чакали този шанс с часове. Но легендите често грешат, или са верни само отчасти. Кон не бе нападнат от хитри убийци; беше просто лош късмет, залп от пуснати наслуки стрели — по-малко от десет. Но три от тях улучиха Козмо в лицето, една прониза шията на Отис, а друга се заби в тила на Валентин. Само минута — и приятелите му за цял живот вече ги нямаше.

Кон, който дотогава блестеше, сега гореше. Ярост подклаждаше таланта му и го тласкаше към чупене, млатене, смазване и осакатяване. Където и да идеше, линията на Изкупителите отстъпваше и напрежението се разстилаше като отслабваща магия надолу по строя, който загуби ритъма си за втори път и отново започна да се огъва, отстъпвайки назад към гората и убийственото поражение.

В този момент, отчаяни и обзети от паника, десетте хиляди липсващи Изкупители, под командването на Светия бригадир Джуд Стайлайтс, се натъкнаха на битката, която беше почти загубена. Сякаш благодарение на най-хитро разузнаване, те се озоваха не само на бойното поле, а и точно на подходящото място, за да спасят положението. Стайлайтс се опитваше да подходи откъм тила на биещите се цял ден Изкупители, на място, където хората му могат да бъдат използвани за подмяна на изтощените мъже в предната редица. Вместо това поредицата от случайности и извъртането на бойната линия обратно на часовниковата стрелка ги доведе откъм фланга на швейцарците и принуди линията им да се огъне, за да не бъде нападната в гръб. Сега швейцарците изпаднаха в затруднено положение и Изкупителите започнаха да се отдалечават от дърветата и неизбежната загуба.

Накрая, късно следобед, след като съдбата, контролираща бойното поле, се беше прехвърляла ту на едната, ту на другата страна, линията на швейцарците се разкъса — може би някой се подхлъзна и събори съседа си, а той на свой ред попречи на друг. Може би някой Изкупител, в последен прилив на сила, се бе врязал в тази пролука, а останалите, виждайки отворилото се пространство, го бяха последвали — и така от едно подхлъзване беше загубена битка, война, страна, животът на милиони. Или може би обърканото пристигане на резерва на Изкупителите дойде прекалено много на уморените швейцарци и от момента, когато новодошлите войски се натъкнаха точно на слабата точка на Оста, всичко бе решено.

Каквато и да беше причината, след минути строят на Оста се разпадаше и малкото побягнали станаха много — а като ги видяха, че бягат, бягството стана всеобщо. Рухването беше внезапно и катастрофално, като голяма сграда, чиито основи бавно са подривани под земята. Лице в лице, броня срещу броня, човек до човек, не е лесно да убиеш враг. Може би само три или четири хиляди бяха загинали през седемте часа на битката, предшестваща рухването. Но сега вече започна касапницата.

20.

Швейцарците и техните съюзници имаха само два пътя за бягство: нагоре по склона, откъдето бяха атакували, или назад и надолу по един кален склон до поляна, оградена от един меандър на реката, която бе широка не повече от десетина метра, но се движеше бързо, придошла от дъжда в планината. Беше като Мисисипи. Мъже с брони скачаха във водите и тежестта ги повличаше надолу. Изтощените редови войници с подплатени жилетки се бъхтеха през реката и се пречкаха един на друг. Подхлъзваха се, падаха и откриваха, че водата се е просмукала в ръчно боядисаната дреха от памук и метални дискове, която после също ги завличаше надолу. Междувременно Изкупителите ги следваха по петите, сечаха и убиваха. Мъжете, срещу които се бяха били цял ден, без да успеят да ги ранят, сега бяха по-лесни за убиване от стадо в двора на касапин. На върха на високия четирийсет стъпки склон стрелците на Изкупителите се бяха строили в линия и сега, неуязвими, пращаха по десет стрели в минута към хилядите, натъпкани в пространство, не по-голямо от стопански двор, притиснати не само от почти непреодолимата река, но и от своите хора, докато все повече ужасени мъже, изпаднали в паника, се присъединяваха към смазващата блъсканица.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)