Плясъкът на крилете му [bg]

— Няма какво друго да направиш освен да оцелееш — извика му старецът. — Да останеш жив е най-доброто отмъщение.

Обикновено героите загиват, обикновено героите се провалят. Най-тъмният час не е преди зазоряване, нито пък всеки облак има сребърен ореол. Животът не е лотария: в лотарията накрая има победител. Но е вярно също така, че никоя вест не е толкова добра или лоша, колкото изглежда на пръв поглед. Кошмарният разгром при Бекс си имаше добра страна; дори нещо повече. Какъв тип катастрофа представляваше той — а за замесените със сигурност бе катастрофа, — зависеше много от това кой си. За Артемизия Халикарнасус и Томас Кейл нещата се стекоха много добре. След шестнайсет часа стана ясно, че от швейцарците и техните съюзници са оцелели само около две хиляди души, половината от които бяха успели да минат по моста при Глейн, преди да бъде подпален. Но оцелелите съвсем не бяха в безопасност — предимно невъоръжени и без броня, те все още бяха далеч от закрилата на прохода Шаленберг, на около осемдесет мили оттам. Изгореният мост бе забавил преследвачите им, но не ги спря. Само след броени часове Изкупителите вече се намираха отвъд реката, твърдо решени да довършат започнатото.

Но точно с такъв вид ариергардни действия Артемизия бе натрупала бойния си опит. Тя добави към собствената си нередовна армия от триста души малкото бегълци, които все още можеха да се бият — те нямаха и двеста, — а после раздели силите си с Кейл, който даде ясно да се разбере, че очаква не да получава заповеди, а да действа както смята за добре. Тя даде също толкова ясно да се разбере, че това няма да го бъде.

— Ще правиш каквото ти казвам, или можеш да си замъкнеш задника обратно в Испански Лийдс. Знам какво правя и това са моите хора.

Кейл се замисли. После каза:

— Няма нужда от такъв груб език.

Земята между Бекс и прохода Шаленберг представляваше безкрайно нанагорнище и пътищата минаваха през множество горички и ниски хълмове. От тези позиции Артемизия дебнеше Изкупителите, когато почнаха да застигат изтощените швейцарци, мнозина от които бяха ранени. Като отстъпваше бавно и избягваше директните схватки, тя ги тормозеше със залпове стрели и самотни снайпери в безкрайна поредица „удряй и бягай“. Макар че Изкупителите като цяло ентусиазирано се стремяха към саможертва и мъченичество, и те не обичаха да бъдат нападани от някого, когото не могат дори да видят, преследвайки жалките останки от една сразена армия. Те отстъпиха и се задоволиха с убиването на случайни изоставащи бегълци. Но бързо-бързо загубиха ентусиазма си дори за това, когато Артемизия започна да им поставя капани с грижливо разположени хора, които се преструваха на ранени, на места, където лесно можеше да се устрои засада. През следващите два дни близо хиляда и петстотин души се добраха до прохода Шаленберг и безопасността. Сред тях бяха Кон Матераци и Малкия Фокънберг.