![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Бобо замлъкна, а аз унесен в разказа му попитах:
— Какво станало после? — В един момент бях забравил, че това е просто приказка.
— Нещата не били същите. Жената вече не го обичала, даже го ненавиждала. Постоянно била против него, не го слушала, не го любела. Не след дълго новото й тяло започнало да се разлага. Змеят й направил ново и така няколко пъти след това, но напразно. Тя не искала да живее. Искала да отиде при своя единствен любим, който змеят бил разкъсал на парчета. Сломен от неуспеха си, готов на всичко, за да й угоди, древният пуснал душата й и от този момент нататък намразил човешкия род и най-вече жените. Почнал да ги краде и отвлича от любовниците им. Винаги търсил там, където любовта била най-силна. И така до ден-днешен.
— Да не искаш да кажеш, че си имаме работа със същия този змей от древните приказки и легенди? — попитах.
Бобо просто кимна.
— Но това е невъзможно. Ами този техен специален отряд, който следи за подобни нарушения?
— Говорим за други змейове, Крис. Може би не им пука, че един от техните се е поотпуснал и е решил да си поиграе. Или пък просто не могат да го открият, все пак той е бил един от тях, знае методите им на работа, навярно е способен да се скрие от тях. Смятам, че това е той. Онзи древен герой от приказките, водещи началото си от моето село.
— Сега доста неща ми станаха ясни, Бобо. Знаеш ли, в последно време си мислех, че жена ми е спряла да ме обича и затова се е отдала на друг. Но не съм бил прав. Ако историята ти е вярна, жертвите на змея са хора, които изпитват огромна любов един към друг. За себе си знам, че я обичах адски много по време и след брака ни. Сега съм сигурен, че и Нели е изпитвала същото. Навярно е легнала с него просто от любопитство или от липса на ласки от моя страна. Може би е търсила разнообразие или база за сравнение? Както и да е, това сега не е от значение.
Приятелят ми се изправи от дивана и ми подаде десницата си.
— Истинското ми име е Петър Ботев. Псевдонимът Бобо измислих, за да се скрия под него, защото се страхувах от хората и от света, в който живея. Но винаги, когато срещна човек като теб се гордея с това, че съм човек… а не нещо друго.
Стиснах ръката му и я раздрусах здраво.
— Благодаря ви, че ми помагате, господин Петър Ботев.
— Няма проблем, господин Кристиян Атанасов. Знаеш ли, доста съм запален по тези мистични неща и истории. Ако трябва да съм честен, дори бих ти платил само, за да ме допуснеш да бъда тук по време на екшъна.
— Странна птица си, Бо, но те харесвам — казах му аз.
Телефонът иззвъня и аз почти не умрях от уплаха.
Вдигнах слушалката и казах „Ало“.
— Здравей, скъпи, липсваше ми!
— Кой се обажда? — попитах. Вече бях сигурен, че това не е бившата ми жена. Тя лежеше мъртва на металната маса в моргата. А можеше в мъртвилото да е една от нейните реплики. Обърках се.
— Това съм аз, скъпи, твоята любима бивша съпруга.
— Спри с простотиите и кажи какво искаш? — изтрещях като гръмотевица.
— Хареса ли ти играта ми? Мисля да се пробвам в театъра. Какво мислиш? Добър съм, нали?
— Знам какво си ти, копеле. Ти си един грозен кучи син, търсещ си неприятности. Ела тук и бъди мъж. Стига с тези глупости.
Бобо бе изненадан от тона и думите ми.
— Добър си, Крис — прошепна ми тихо той и се усмихна.
— Аз съм писател, а ние сме много добри в измислянето на реплики — прошепнах в отговор.
В слушалката чух ръмжене и след него зъл смях. Мекият и мелодичен глас на бившата ми съпруга бе заменен от суров мъжки:
— Идвам, Кристияне. Пригответе се ти и гаджето ти да ме посрещнете.
— Съжалявам, пич, но аз и гаджето ми имаме планове за вечерта. Нали се сещаш — някой филм, биричка, пуканки. Нека го отложим за утре, а?
Преди последните ми думи линията вече бе прекъсната. Бях добър в измислянето на реплики, наистина, но хич не струвах, когато се стигнеше до бой. Бях го доказал тази нощ и ако не беше Бобо, вече щях да съм мъртъв като зомбитата, изхвърлени на двора. Да не говорим пък за ученическите ми години, когато съучениците ми ме побиваха доста честичко.
— Той идва — съобщих на човека, носещ истинското име Петър Ботев. Той кимна и сложи нова стрела в арбалета. Пръстите му побеляха от стискане на дървеното оръжие.