В здрача на вторник [bg]

На Фрида й се прииска да каже на двамата братя, че парите от сметката на Робърт Пуул са били изтеглени, че е бил с фалшива самоличност и че всъщност парите на майка им може да не са били непременно откраднати. Но се въздържа.

— Опасявам се, че не мога да говоря за това как върви разследването. И аз самата не съм запозната с подробностите. Трябва да се обърнете към полицая, който е натоварен да го ръководи. — Вътре в себе си тя леко се развесели от идеята Карлсън да се срещне с братята Ортън.

— Не показвате особена съпричастност — отбеляза Джереми.

— Правя, каквото мога — каза Фрида. — Това не е състезание, но поне съдействах течът да бъде спрян по най-бърз начин.

— Как смятате, че се чувства човек, когато открие, че дългогодишните спестявания на майка му са били взети с измама? — Докато говореше, Джереми размахваше пръст пред лицето на Фрида.

— Ами…

— Това беше реторичен въпрос — продължи той.

Длъжен съм да отбележа, че вие като че ли не възприемате тази кражба като истинско престъпление.

— Аз не съм полицай — уточни Фрида.

— Но се държите като такъв. Много спокойно подхождате към факта, че този човек е ограбил майка ни.

— Но аз наистина не…

— Има и още нещо — прекъсна я той със зачервено от гняв лице. — Това не е единственото, което е направил. Нали, мамо?

— Какво имате предвид?

— Моля те, моля те, недей — обърна се към него Мери Ортън.

— Той се е опитал да я накара да си промени завещанието, като му припише една трета от всичко, което притежава.

— Какво?!

— Недей, Джереми — помоли го Мери Ортън. — Аз… аз… не можах… — Тя цялата се беше зачервила. Сълзи се стичаха от ъгълчетата на очите й.

— Успокой се, мамо. — Джереми потупа ръката й, сякаш беше някакво старо куче. — Вината не е твоя. Мъжът е имал власт над теб. Не си знаела какво вършиш.

— Мери, говори ли ви се за това? — попита я Фрида. Мери Ортън кимна, но не каза нищо. Фрида погледна към Джереми. — Моля, обяснете. За завещанието.

— Вече ви казах. Преглеждах документите на мама. Попаднах на писма от един солиситор38. Отнасят се за изготвяне на ново завещание. Майка ни притежава къщата и портфолио от инвестиции и ценни книжа, така че се е очертавала апетитна сделка. За щастие тя е прозряла истината.

— Мери е размислила?

— Не — поясни Джереми. — Адвокатката не е предприела никакви действия. Повдигнала е възражения. Очевидно е надушила, че става нещо нередно. Жалко, че друг не е направил това по-рано. Когато на една възрастна жена й се внуши да промени завещанието си в полза на човек, когото почти не познава, това не е ли престъпление?

— Не знам — отвърна Фрида. — Срещнахте ли се с адвокатката?

— Прочетох писмата. Попитах мама за нея. Ясно е, че той е поискал да се възползва от ситуацията.

На Фрида й се прииска да му каже: „Майка ви е тук, в стаята.“ Джереми Ортън се държеше така, сякаш възрастната жена беше глуповата и не разбираше добре английски. Но ако изкажеше мислите си на глас, само щеше още повече да я унижи. Вместо това попита: