Честотата на Шуман [bg]

-      Спокойно, знам какво правя. Планът е да кацна точно зад онези дървета. - И наистина, зад дърветата имаше равен затревен площад, минаващ като писта през центъра на града.

Хелена се размърда неспокойно в седалката.

-      Внимавай. Играеш си не само със своя живот.

-      Ще ни е нужно колкото се може повече разстояние за кацане. Честно казано, не очаквах да вали. Това може да създаде известни проблеми.

-      Ако умра, здравата ще ти се ядосам - изстена Хелена.

Бордовият компютър подаде предупредителен сигнал:

-      Горивото свършва... Горивото свършва...

Двигателите се закашляха.

През кабината премина обезпокоителна тръпка - предсмъртна тръпка, както я наричаха пилотите. После едната перка изведнъж спря да се върти. Уилсън си помисли, че са късметлии, че другата все още работи, но точно тогава тя също замлъкна и направи последен оборот. Явно решението му да прелети над града се беше оказало много лоша идея.

Скоростта им рязко намаля и Уилсън избута щурвала напред - нямаше друг избор освен да увеличи наклона на кацане. Насочваха се право към върховете на дърветата. Всичко се случваше ужасно бързо. Площадът изчезна зад гъстата растителност.

-      Страхотно, Уилсън. Направо страхотно! - извика Хелена.

Дъждът заплющя свирепо по предното стъкло.

Вятърът виеше в крилете.

Със стържене на стомана самолетът забърса листата. Клони зашибаха фюзелажа. Изведнъж носът се показа от джунглата, последван от колесника, който се удари с огромна сила в земята. Уилсън и Хелена полетяха напред, задържани от предпазните колани.

Натиснал педалите, Уилсън се мъчеше да овладее машината, която се носеше с безумна скорост по мократа трева. Профучаха покрай пирамидата Кастильо и покрай Храма на воините.

Движеха се прекалено бързо!

Каменната стена в края на площада се носеше устремно към тях.

-      Тъпо - отново каза Хелена, но този път едва чуто.

-      Адски тъпо. - На всичкото отгоре започваше да вижда през очите на Уилсън и картината се губеше в червеникава мъгла.

Кабината се друсаше и подскачаше, сякаш всеки миг щеше да се разпадне.

-      Хайде де! - извика Уилсън, сякаш предизвикваше някакъв противник.

Самолетът улучи иригационен канал, наполовина пълен с вода. Предният колесник се счупи и носът заора в земята. Стъклото се напука. Кал оплеска предния прозорец. Всичко се тресеше неудържимо.

Уилсън, вече в ролята просто на пътник, се взираше в приближаващата каменна стена.

Скоростта им намаляваше — но дали щяха да спрат навреме?

Оставяха след себе си все по-дълбока бразда, минаваща през целия площад. Кална вода продължаваше да пръска по предното стъкло. Попаднаха на втори канал, кабината се разтресе и подскочи. После се плъзнаха и спряха само на сантиметри от стената.

Настъпи пълна тишина.

Уилсън се обърна към пътничката си и се ухили.