Честотата на Шуман [bg]

-      Защо полуостров Юкатан?

-      Това е всичко, което мога да ти кажа.

Хелена изсумтя раздразнено.

-      За момент си помислих, че ще се представиш добре.

Уилсън видя отпред облаци, натисна едно копче на компютъра и самолетът автоматично набра височина, увеличавайки по този начин обхвата им. Вече имаше малка вероятност да успее да кацне някъде и да зареже Хелена. Налагаше се да я търпи до края на пътуването. Жалко.

-      Отивам на едно място, наречено Чичен Ица - отвърна той.

-      Древният град ли?

-      Не, заведение за пържени пилета.

-      Няма значение кое летище ще изберем. Властите ще ни арестуват веднага щом кацнем. Може и да ти звучи странно, защото си идиот, но лично аз съм сигурна, че „Тексас Еър“ си искат самолета.

-      Няма да кацаме на летище - отвърна той. - В средата на руините има просторен площад. Би трябвало да е достатъчно голям, за да се приземим там.

-      Да не си луд?

-      Спокойно мога да приземя машината, без да ни убия. Имай мъничко вяра.

-      Имай мъничко вяра!? - Хелена завъртя очи и пльосна назад в седалката. - Какво правя тук, по дяволите?

Уилсън се обърна към нея.

-      Нямам представа, ако питаш мен.

Хелена го зяпаше.

-      И за протокола, не ми харесва да насочваш оръжие към мен. Повече не го прави - твърдо рече той.

Хелена си помисли за баща си и какво ли си мисли той сега. Единствената му дъщеря е замесена в отвличане на самолет. Сигурно беше ужасно ядосан и проклинаше, че е приела твърде сериозно ролята си на „бунтовник без кауза“. Или по-скоро не беше на себе си от мисълта, че определено е за психиатрията.