Честотата на Шуман [bg]

- Да.

-      Значи разбирате за какво говоря?

- Да. Всеки има това чувство.

- Правилно, всеки го има. Причината е в това, че магнитната честота в земната атмосфера се увеличава. И в резултат на това времето наистина тече по-бързо.

-      Но според теорията на атомния часовник скоростта на времето е константа.

Бартън се изсмя пренебрежително.

-      Атомният часовник се влияе точно така, както и всичко друго. Ще ви дам пример. Вземаме два много точни атомни часовника и ги синхронизираме. Поставяме единия на земята, а другия в совалка, която обикаля три пъти планетата с максимална скорост, след което каца. Когато сравним устройствата, ще установим, че атомният часовник, обикалял в околоземна орбита, е изостанал от часовника на земната повърхност. Изостанал с няколкостотин наносекунди - точно според формулата за забавяне на времето на Айнщайн.

-      И какво доказва това?

-      Това доказва, че времето е еластично. Че може да бъде разтягано и свивано.

-      Добре, Бартън. И какво от това, че времето се движи по-бързо?

Бартън потърка брадичката си.

-      Ако скоростта на времето надхвърли определена граница, светът и всичко в него ще полудее. Последствията в психологически и биологически план са ужасни, при това в глобален мащаб. Ако искайте вярвайте, но Мисия Исая е свързана със забавяне на времето до скоростта, с която трябва да тече, а оттам и с предпазването на всички нас.

Уилсън не искаше да се замисля сериозно върху тези неща. Просто информацията беше твърде много, за да я възприеме цялата.

-      И аз съм онзи Надзирател? - попита той с тон, който загатваше колко абсурдно му звучи това.

- Да, Уилсън, мисля, че може би сте.

Това „може би“ направи впечатление на Уилсън. Той внимателно разгледа възможностите. Първо: Бартън е напълно побъркан. Второ: „Ентърпрайз Корпорейшън“ все пак се интересува от омега-програмирането, но това вече му изглеждаше малко вероятно. Трето: професор Оутър бе разбъркал мозъка му и всичко това беше някаква шантава, но интересна илюзия. И накрая четвърто: всичко, казано от Бартън, е самата истина. Замисли се за момент. Най-плашещият сценарий беше последният.

-      Да преразгледаме договора - предложи Уилсън. Време беше да вдигне мизата, за да види как ще реагира Бартън. - Нали помните онзи Рембранд на третия етаж? Спящото бебе с майка му. Искам да го включите към всичко останало.