Честотата на Шуман [bg]

Гласът на Хелена го изтръгна от унеса му.

-      А какво е това зад нас?

Уилсън се обърна към невзрачната каменна постройка с три входа, кацнала в центъра на горната площадка, и каза:

-      Храмът на Кастильо.

Трите входа са разделяха от две гигантски колони, изваяни във формата на перната змия с оголени зъби.

-      Това е Кукулкан - каза Уилсън. - Богът на маите. - Потупа едната змия по корема, след което обиколи постройката по тясната пътека около нея. Повечето рисунки по стените бяха заличени от времето и природните стихии.

Хелена седна на високия до кръста пиедестал пред средния вход и изстиска мократа си коса.

Уилсън се появи на ъгъла.

-      На твое място не бих седял там.

-      Защо?

-      Това е масата за жертвоприношения.

Хелена подскочи и впери поглед в каменната плоча, като се питаше колко ли хора са били заклани върху нея.

-      Можеше да ми кажеш преди да седна! — Вече имаше чувството, че усеща последните им, изпълнени с ужас мигове.

-      Твърди се, че маите принасяли в жертва враговете си пред очите на всички и хвърляли обезглавените им тела надолу по стълбите, между двете змии. По този начин казвали - това е нашият храм и никой няма да го оскверни.

Побиха я тръпки само при мисълта за подобно нещо.

-      Има ли нещо друго, което трябва да знам?

Уилсън надникна през средния вход в невзрачното празно помещение и отвърна разсеяно:

-      Малко е сложно.

Мътната слънчева светлина проникваше под ъгъл през входа. Уилсън пристъпи в тясното пространство. По-навътре четири богато украсени колони поддържаха двете дебели дървени греди под тежкия каменен покрив. Всяка греда бе с квадратно сечение и дължина четири метра. Сигурно тежаха тонове. Задната стена беше неугледна, изградена от кирпичени тухли.

Уилсън погледна горния десен ъгъл и започна да брои - девет тухли надолу, седем навътре. Отбеляза си мястото и издълба с нокът хоросана около тухлата. След това хвана железния лост и заблъска с все сила. Разлетяха се парчета кирпич.

-      Какво правиш, по дяволите? - извика Хелена.

Когато видя сянката ѝ на пода до него, Уилсън заудря още по-силно.

-      Нека позная - рече тя. - Твърде сложно е за обяснение! Или си просто вандал?

Уилсън удари още веднъж и тухлата като че ли се размърда.

-      Онова със самолета беше само загряване - каза той. Още един як удар и тухлата влезе навътре и падна някъде от другата страна. Уилсън отстъпи назад. Скоро щеше да разбере дали това пътуване в миналото не е било напразно.

Настъпи тишина.

-      Ти напълно ли откачи? - изтърси Хелена. - Какво правиш, по...

И млъкна, защото стените започнаха да се тресат все по-силно и по-силно.

Уилсън изтича навън, без да каже нито дума.

Останала сама в помещението, Хелена усещаше движението през подметките на обувките си.

Каменният под трепереше, не - направо се тресеше.