Честотата на Шуман [bg]

-      Защо има толкова много открито пространство? - попита Хелена. Имаше чувството, че се разхождат из добре поддържано игрище за голф, с равна зелена трева навсякъде.

Уилсън прескочи оставената от самолета бразда.

-      Някога градът е бил много гъсто населен. Предполага се, че тук са живели над двайсет хиляди души. Площадът е бил осеян с шатри, пазари и всякакви постройки. С времето по-малките са изгнили и не са оставили никакви следи.

Естир подтичваше щастливо до Уилсън, сякаш бяха излезли на разходка.

-      Къде са отишли всички тези хора? - попита Хелена.

-      Градът е бил изоставен преди около деветстотин и петдесет години.

-      Испанците ли са ги прогонили?

Уилсън поклати глава.

-      Бъркаш се с ацтеките. Културата на маите изчезнала напълно преди пристигането на Ернандо Кортес и конквистадорите. Това станало в началото на шестнайсети век. Този град е опустял най-малко четиристотин години преди това.

-      И какво е станало с тях?

-      Никой не знае защо маите са изчезнали. Тук има предостатъчно вода и храна. Няма данни за епидемии. Поради някаква причина цивилизацията им просто изчезнала.

Отново заваля лек дъжд.

Хелена се загледа в гъстата джунгла по периметъра на града.

-      Колко странно - тихо прошепна тя. Пирамидата Кастильо ставаше все по-голяма, докато я приближаваха. Хелена я зяпна, изпълнена с благоговение. - Гигантска е.

-      Според легендите маите са строили пирамидите си високи, за да могат да се доближат до своя бог Кукулкан.

Пирамидата Кастильо беше в класическия за маите стил - десет стъпаловидни нива, всяко следващо с по-малка площ от предишното. На всяка от четирите страни имаше грамадно стълбище, водещо до платформата на върха, където се издигаше малка правоъгълна сграда. Всяко стълбище имаше деветдесет и едно стъпала, плюс гигантското стъпало на горната платформа. Така общият им брой възлизаше на 365, по едно за всеки ден от слънчевата година. Уилсън тръгна към стълбището на северната страна. От двете му страни се спускаха две огромни каменни змии, чиито опашки бяха на върха, а свирепите им глави с отворени уста стигаха до земята.

Уилсън пое дълбоко дъх.

-      Това е Змийската планина. Така са я наричали маите.

-      Много мило - отбеляза Хелена. - И сега какво?

-      Сега ще се изкатерим.

Естир нямаше нужда от подканване.

С всеки метър изгледът към града ставаше все по-зашеметяващ.

-      Как ще се върнем в цивилизацията? - мислеше на глас Хелена. - Намираме се насред нищото. И рано или късно ще огладнеем. - Накъдето и да погледнеше, виждаше само зелена джунгла. - А и ти потроши самолета.

Уилсън се почеса по брадичката. Пълната липса на туристи го озадачаваше. Може би пътищата бяха блокирани от наводнения.