Честотата на Шуман [bg]

Хелена му върна фенера.

-      Няма да дойда с теб.

Уилсън се замисли за момент, после каза:

-      Нищо против. - И скочи на тревата.

-      За бога, Уилсън! Какво правим тук? Кажи ми! - извика тя. Отговор не последва и Хелена с неохота го последва навън. Миризмата на джунглата изпълни ноздрите ѝ и тя изведнъж осъзна, че е безкрайно далеч от живота, който познаваше. Трудно ѝ бе да си представи защо му е на Уилсън да идва на това странно място. Хелена се загледа към опустелите руини и в същия миг слънцето се показа между облаците и озари дъжда. За нея това беше добър знак - майка ѝ вярваше в това.

Уилсън докосна деформираното витло - две от четирите перки бяха изкривени под прав ъгъл. Шасито беше цялото в кал, предния колесник го нямаше, панели от обшивката в основата на крилете липсваха. Отворите за всмукване на въздух на двигателите бяха задръстени с клони и листа. Уилсън потръпна - пораженията бяха ужасни. Носът на самолета беше изорал дълбока бразда през центъра на площада, сякаш някаква гигантска змия бе преминала през града.

-      „Тексас Еър“ здравата ще се ядосат - промърмори той.

Хелена стоеше до него с ръце на кръста.

-      Сериозно?

-      Не, шегувам се.

-      Мислех, че Джордж Уошингтън е най-вбесяващият човек, на когото съм попадала - отвърна тя. - Докато не срещнах теб.

-      „Тексас Еър“ наистина ще видят голям зор, докато разкарат това нещо оттук.

Хелена усети как дъждът се стича по шията ѝ.

-      Уилсън, какво правим тук? Кажи ми, моля те. - Този път тонът ѝ беше почти мил.

-      Отивам към онази пирамида ей там - каза той. - Ел Кастильо. Означава „замъкът“ на испански.

Плътните слоести облаци се движеха бързо над града. Хелена погледна към огромната пирамида. На върха й като че ли беше кацнала някаква четвъртита постройка.

-      И защо ще го правиш?

-      Малко е сложно за обяснение.

-      Опитай.

-      Ела да видиш сама. Това е най-доброто, което мога да ти предложа.

-      А защо ти е този лост?

-      И това е сложно за обяснение.

Хелена огледа мрачните изоставени сгради. Беше изумена, че наистина се намира тук, в Мексико. Сякаш сънуваше. Все пак фактът, че е жива, правеше съня доста добър.

Уилсън си спомни подробната информация, която му бе дал Бартън преди по-малко от две седмици. Маите бяха издигнали Чичен Ица без помощта на метални инструменти, товарни животни и дори без да използват колело - и си бяха свършили работата с невероятна точност и изобретателност. Докато Европа тънела в средновековен мрак, маите правели звездни карти, развили единствената истинска писмена система в Новия свят и овладели тънкостите на математиката. Обществото им се състояло от множество независими държави, всяка с многобройна селска общност и голям град, построен около церемониален център, най-често пирамида. Владетелят, живеещ в Чичен Ица, управлявал маите, но имало и много други подобни градове, пръснати из цяло Източно Мексико - Тикал, Копан, Уксмал и други.