Честотата на Шуман [bg]

Лъчът на фенера пронизваше мрака.

Метална решетка, подобна на врата на килия, препречваше пътя му. От другата страна имаше две малки помещения с ниски тавани и голи сиви стени. В предното помещение имаше чак-мул - толтекска статуя на пълен гол мъж, излегнал се в средата на пода. Маите бяха използвали статуята като жертвеник. Плоският ѝ корем и целият под бяха покрити с монети, хвърляни през решетката от туристите за късмет.

Във второто помещение се намираше Тронът на Червения ягуар. Нефритените очи на животното и зъбите от пирит сияеха застрашително на светлината на фенера.

Решетката беше затворена с катинар.

Уилсън пъхна железния прът между брънките на веригата и завъртя. Металът изстена. Той завъртя отново и отново, докато не чу рязко изпукване и решетката се отвори със скърцане.

„Това е въпрос на вяра“, каза си той.

Заобиколи толтекската статуя и приближи Трона на Червения ягуар. Беше висок до кръста, с цвета на артериална кръв. Животното стоеше странично, с обърната към входа глава. Очите и покриващите тялото му петна бяха от нефрит.

Всичко продължаваше да се тресе.

Лъчът на фенера се плъзна по стената.

На три четвърти от височината ѝ имаше две дупки с размерите на длан, разкрити от земетресението. Той пристъпи зад ягуара, така че отворите се озоваха на височината на гърдите му, и стисна фенера между коленете си.

Знаеше какво трябва да направи, но въпреки това беше неуверен. Всичките му инстинкти му крещяха да не бърка в черните дупки. Думите на Бартън отекнаха в главата му: „Завъртете по часовниковата стрелка. Направете го, без да мислите“. Уилсън потърка длани и колебливо ги пъхна в отворите.

Нещо студено и метално задърпа пръстите му! За миг си помисли дали животът му няма да свърши тук, прикован към проклета стена в Мексико. Ръцете му бяха протегнати и гърдите му се притискаха в камъка. Трудно му беше да диша. Имаше чувството, че дланите му ще се откъснат! „Това е въпрос на вяра“, отново се успокои той, като се мъчеше да потисне надигащата се паника.

С цялата си сила завъртя ръце по часовниковата стрелка.

Нищо не помръдна.

Завъртя отново, този път по-силно. Чу се стържене на камък, печатите най-сетне се счупиха и ръцете му се освободиха. Уилсън изгуби равновесие, залитна назад и тупна тежко на прашния под, а фенерът отхвърча настрани.

От стената се посипаха парчета камък - каменен кръг с диаметър около метър започна да се върти над червения ягуар като някаква рулетка. Въртеше се все по-бързо и по-бързо. И изведнъж се освети и всичко започна да се движи като на забавен кадър. По тавана бавно плъзнаха пукнатини и облаци прах мудно изпълниха въздуха.

Уилсън се втурна към толтекската статуя и скочи напред като плувец точно когато носещите греди зад него поддадоха. Каменният таван рухна с оглушителен трясък. Вътрешното помещение остана запечатано, всичко потъна в мрак.

Докато Уилсън се спускаше слепешком по стълбите, времето отново потече с нормалната си скорост. Чу се още един разтърсващ трясък. Таванът на външното помещение също се бе срутил и прахолякът го обгърна. В суматохата Уилсън се подхлъзна на мокрите стълби и полетя с главата напред в мрака.