Измамна светлина [bg]

Съдията се усмихна.

— Мисля, че не. Не бих могъл да ви кажа фамилно име, но мога да предложа нещо по-добро. Направо ще ви запозная с нея.

— Parfait[74] — каза Гамаш и се изправи. Опита се да не обръща внимание на факта, че когато се надигна, панталонът му беше леко залепнал за стъпалото.

— Но трябва да побързаме — заяви Тиери и ги поведе с широки и бързи крачки, почти подтичване. — Може вече да си е тръгнала.

Мъжете крачеха бързо обратно по коридорите. После нахълтаха в голямата зала, където се бе провела сбирката. Но там нямаше никого. Не само хората, но и столовете, масите, книгите и кафето — всичко беше изчезнало.

— По дяволите — изруга водачът им. — Изпуснахме я.

Някакъв мъж прибираше чаши в шкафа и Тиери размени няколко думи с него, после се върна.

— Каза, че Сюзан е в "Тим Хортънс".

— Нещо против? — Гамаш махна с ръка към вратата и съдията отново ги поведе. Този път към кафенето. Докато чакаха пролука в автомобилната колона, за да прекосят улица "Шербрук", главният инспектор попита: — Що за човек беше Лилиан?

Тиери се обърна и го изгледа. Детективът познаваше този му поглед. Мъжът го отправяше от съдийската скамейка. Докато съдеше другите. А той бе добър съдия.

После съдията отново се обърна, за да следи автомобилното движение, и започна да говори:

— Беше голям ентусиаст, винаги готова да помогне. Често се включваше като доброволец да прави кафе или да подрежда масите и столовете. Сериозна задача е подготвянето на сбирка, както и разчистването след нея. Не всички искат да помагат, но Лилиан винаги участваше.

Мъжете едновременно забелязаха пролуката между колите, заедно хукнаха през четирите ленти на улицата и стигнаха невредими до отсрещния тротоар.

Тиери спря и се обърна към Гамаш.

— Много тъжна история. Тъкмо започваше да си подрежда живота. Всички я харесваха. Аз я харесвах.

— Тази жена? — попита Бовоар и с неприкрито изумление извади снимката от джоба си. — Лилиан Дайсън?

Съдията я погледна и кимна.

— Да, това е Лилиан. Трагедия.

— И твърдите, че всички са я харесвали? — настоя Жан Ги.

— Да — потвърди Тиери. — Защо?

— Ами — започна Гамаш, — вашето описание не съвпада с онова, което разправят другите.

— Така ли? И какво разправят другите?

— Че е била безсърдечна, манипулативна, дори склонна към насилие.

Вместо да отговори, съдията се обърна и тръгна по мрачна странична уличка. На следващата пресечка в дъното се виждаше познатата табела на "Тим Хортънс".

— Ето я — каза Тиери на влизане в кафенето. — Сюзан — извика и помаха с ръка.

Жена с късо подстригана черна коса вдигна поглед към него. Гамаш предположи, че е прехвърлила шейсет. Носеше куп лъскави бижута, тясна риза с лек шал около врата и пола, която бе с няколко сантиметра по-къса от приемливото за фигурата й с форма на буре. На масата имаше още шест жени на различна възраст.