Измамна светлина [bg]

— И знаете ли кое ме събори в крайна сметка? — обърна се лекторът към присъстващите.

Никой не отговори.

— Ще ми се да кажа, че е съвестта или вината, но ще излъжа. Събори ме самотата.

Старецът до Гамаш кимаше. Хората отпред също кимаха бавно. Сякаш скланяха глава под огромна тежест. А после отново я надигаха.

— Бях дяволски самотен. Цял живот.

Младият мъж наведе глава и на темето му лъсна татуирана огромна черна свастика.

После отново я вдигна и огледа събралото се множество. Прониза с поглед Гамаш, после го отмести нататък.

Очите му бяха тъжни. Но там имаше и друго. Проблясък. "На лудост?" — запита се главният инспектор.

— Но вече не е така — заяви Брайън. — Цял живот търсих семейство. Кой да се сети, че това ще сте вие, шибаняци?

Залата избухна в гръмогласен смях. Смееха се всички, освен Гамаш и Бовоар. После Брайън се успокои и погледна към групата.

— Тук се чувствам у дома си. — Говореше тихо. — В това мизерно като кенеф църковно мазе. С вас.

Поклони се леко, непохватно и за момент заприлича на момчето, което всъщност беше, или би могъл да бъде. Млад, едва двайсетгодишен. Свенлив, симпатичен. Въпреки страховитите татуировки и пиърсинги, въпреки самотата.

Последваха аплодисменти. Накрая председателят се изправи и взе един жетон от масата. Вдигна го и започна да говори:

— Това е жетон на начинаещия. От едната страна има камила, защото щом тя може да издържи двайсет и четири часа, без да пие, ще издържите и вие. Можем да ви научим как да спрете да пиете ден за ден. Има ли новодошли, които биха искали да си вземат жетон?

Вдигна го във въздуха, сякаш държеше нафора — свещения залък.

И погледна право към Арман Гамаш.

В този миг детективът се сети кой бе мъжът, който ръководеше сбирката, и защо му изглеждаше толкова познат. Човекът не беше лекар, нито психотерапевт. Той бе Тиери Пино, председателят на Върховния съд в Квебек.

И съдия Пино очевидно го бе разпознал.

Накрая председателят остави жетона на масата и сбирката приключи.

— Кафе? — обърна се Боб към Гамаш. — Няколко души от групата се събираме в "Тим Хортънс"[72] след срещата. Можеш да се присъединиш, ако желаеш.

— Може да се видим направо там — каза детективът. — Благодаря. Искам само да поговоря с него. — Посочи към председателя и се здрависа с Боб за довиждане.

Щом инспекторите приближиха до дългата маса, председателят вдигна поглед от книжата си.

— Арман. — Изправи се и погледна Гамаш в очите. — Добре дошли.

— Merci, Monsieur le Juge,[73]

Върховният съдия се усмихна и се наведе към инспектора.

— Тук всички сме анонимни, Арман. Може и да е стигнало до ушите ви.

— И за вас ли важи? Но вие председателствате сбирките на алкохолиците. Те би трябвало да знаят кой сте.

Съдия Пино се засмя и заобиколи масата.

— Казвам се Тиери и съм алкохолик.

Гамаш вдигна вежди.

— Мислех си, че…

— Че съм начело на всичко това? Трезвеникът, който води пияндетата в правия път?

— Е, онзи, който е отговорен за сбирката… — каза детективът.