Измамна светлина [bg]

Залата беше претъпкана с мъже и жени на всякаква възраст. Някои от време на време надаваха възгласи в дъното. Тук-там избухваха спорове, но бързо замираха. Останалите присъстващи се усмихваха и слушаха председателя.

В очите на Жан Ги всички изглеждаха побъркани.

Кой изобщо би могъл да прекара по свое желание неделната вечер в отвратително църковно мазе и да се чувства щастлив? Освен ако не е пиян, надрусан или побъркан?

— Този човек изглежда ли ви познат? — Бовоар кимна към председателя на организацията, един от малцината, които изглеждаха с ума си.

Главният инспектор тъкмо се чудеше за същото. Привлекателен мъж, гладко избръснат. Прехвърлил шейсет. Прошарената му коса бе късо подстригана, очилата му изглеждаха едновременно модни и класически, носеше лек — навярно кашмирен — пуловер.

Небрежен стил, но скъп.

— Лекар, не мислите ли? — попита Жан Ги.

Гамаш се замисли. Може би лекар, наистина. Най-вероятно психотерапевт. Специалист по лечение на зависимости, организирал тази сбирка на алкохолици. Главният инспектор възнамеряваше да си поговори с него след края на събитието.

Председателят тъкмо бе представил секретарката си, която не спираше да чете съобщения — повечето неактуални — и се опитваше да открие очевидно изгубени документи.

— Господи — прошепна Бовоар. — Нищо чудно, че хората пият. Това е точно толкова забавно, колкото да се удавиш.

— Шшшт — обади се Боб и хвърли предупредителен поглед към Гамаш.

Председателят обяви лектора за деня, като спомена нещо за "наставник". Жан Ги изпъшка и си погледна часовника. Не го свърташе на едно място.

Някакъв младеж затътри крака към предната част на залата. По обръснатия му череп се виждаха татуировки. Едната изобразяваше ръка с вдигнат среден пръст, а на челото му с едри букви пишеше "Шибай се".

Цялото му лице беше надупчено с обеци. Нос, вежди, устни, език, уши. Главният инспектор не можеше да прецени дали това е мода или самоосакатяване.

Хвърли поглед към Боб, който кротко седеше до него и все едно виждаше дядо си да излиза отпред в ролята на лектор.

Никакви признаци на тревога.

Може би имаше оток на мозъка, помисли си Гамаш. Навярно бе омекнал в главата от твърде много пиене и бе изгубил всякаква способност за преценка. Всякаква способност да разпознае опасността. Защото ако някой тук изглеждаше заплашителен, то това бе младият мъж отпред.

Главният инспектор погледна към председателя, който седеше на почетната маса и внимателно наблюдаваше младия мъж. Той поне изглеждаше нащрек, сякаш имаше какво да губи.

И навярно щеше да загуби, помисли си Гамаш, ако беше наставник на този младеж, който изглеждаше способен на всичко.

— Казвам се Брайън и съм алкохолик и наркоман.

— Здравей, Брайън — отвърнаха всички. С изключение на Гамаш и Бовоар.