Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Те се срещнаха в обичайния ресторант в „Йостермалм“, където дори национална знаменитост като Бекстрьом можеше да седи необезпокояван, и веднага щом удариха по едно питие преди вечеря, домакинът на Бекстрьом премина направо към същественото.

— Как е? — попита той, като вдигна уискито си с лед. — Намерихте ли онзи сребрист „Мерджан“?

— Моите служители работят по въпроса — отговори Бекстрьом, преполови руската си водка, след което изплакна устата си с няколко глътки студена чешка бира.

— А свидетелят ви? — продължи репортерът. — Какво става с него? Посочи ли човека, чиито снимки му показахте?

— Не зная за кого говориш — отвърна Бекстрьом. — Показвахме снимки за сума народ. — „Тоя трябва да е говорил с онзи таксиджия“, досети се той.

— Имам предвид свидетеля, който е видял извършителя да влиза в онзи „Мерджан“, когато е излязъл от къщата на Ериксон в Брума — поясни репортерът.

— Все още не разбирам за кого говориш — упорстваше Бекстрьом. — Имаме няколко свидетели, които са видели колата и този, който е заминал с нея.

„Кажи по-добре с кого си говорил. Така може би ще мога да ти помогна. Голям му дойде май залъкът“, помисли си Бекстрьом.

Неговият домакин само измънка нещо замислено и повика с жест сервитьора, за да поръча.

— С какво да те почерпя? — попита той. — Аз самият си мислех за това пълнено пролетно пиле. Какво ще кажеш за него?

— Не бих искал да ти се меся — отвърна Бекстрьом и сви рамене. — Аз лично бих искал леко солени говежди гърди с кореноплодни зеленчуци, чешка бира и една голяма водка — продължи той и кимна към сервитьора.