Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Да — отвърна Ара. — Видях няколко негови снимки. Срещах се с шерифа четири пъти, ако това питате. Почти се бях преселил в полицейския участък в Сулна. Разпознах ли го? Отговор не. Защо не го направих ли? Нямаше кинти — каза Ара и се ухили. — А и нямам особено желание да свидетелствам — както току-що казах. От друга страна, помогнах им да направят портрет по описание.

— Напълно ви разбирам — съгласи се репортерът и също се ухили. — Само още един въпрос. Портретът по описание — колко сполучлив стана?

— Горе-долу — отвърна Ара и сви рамене. — Вашата снимка е значително по-добра и няма съмнение, че това е мъжът, когото видях.

— Добре звучи — каза репортерът. — Половината сега, така се разбрахме — продължи репортерът и подаде тестето с банкноти.

— И аз имам въпрос — каза Ара, пъхна парите в джоба, без да ги брои, и кимна към мъжа на снимката. — Кой е този? Трябва ли да напускам страната, или не?

— Определено е добре да не се набивате на очи — потвърди репортерът — и предлагам да не говорите с никого освен с мен. Ако просто спазвате това, можете да бъдете спокоен.

— Кой е той? — повтори Ара и отново кимна към снимката на мъжа, когото беше разпознал. — Няма ли някакво име?

— Това е един много откачен кучи син — отвърна репортерът и вдигна рамене. — А как се казва е все едно в настоящия момент. Ако държите устата си затворена, не вдигате шум и разговаряте само с мен, няма опасност. Той няма да има и най-бегла представа как сме се добрали до името му.