Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Да импровизирам свободно за това какво се е случило — повтори Петер Ниеми и се усмихна едва забележимо. — Това звучи като приятна музика за такъв като мен.

— Е, слушам — каза Бекстрьом насърчително. — Разкажи ни.

— В девет часа вечерта му идват на гости най-малко двама, които той познава отпреди. Посещението е уговорено предварително, като се има предвид времето и мястото на срещата, затова предполагам, че посетителите са важни за жертвата. Не вярвам Ериксон да е от тези, които пускат когото и да е в къщата си в неделя вечер. Това са хора, на които той вярва и които са важни за него.

— Напълно съм съгласен с теб, Петер — намеси се Бекстрьом, като си представяше вкусния обяд, който го очакваше, и можеше да си позволи да послуша един финландец като Ниеми за изостряне на апетита.

— После нещо се обърква. След около половин час нещата напълно излизат от контрол. Не вярвам това деяние да е планирано от по-рано, макар, разбира се, да ме притеснява фактът, че не сме намерили нашия тъп предмет. Логическата връзка се къса. Ериксон се опитва да позвъни на „SOS Тревога“, изважда револвера си и произвежда най-малко един изстрел срещу един от гостите си, този, който седи на дивана на няколко метра от него. Изстрелът в тавана, предполагам, е направен, когато гост номер две му отнема оръжието, а също така в това време му е нанесен и смъртоносният удар. По-точната последователност между позвъняването за помощ, стрелбата и удара с тъпия предмет, който му е нанесен, бих искал засега да я оставя неуточнена, но тук въпросът е за няколко минути около десет без петнайсет вечерта. Нали позвъняването до „SOS Тревога“ е получено в десет без двайсет.

— Има една пречка тук — възрази Аника Карлсон. — На първо място свидетелката ни, която вижда тренирания атлет да товари кашони в багажника на сребристия „Мерцедес“, а после и свидетелят, който вижда възрастния човек да седи на стъпалата пред къщата на Ериксон. Техните наблюдения са извършени четвърт час по-рано. Около девет и половина вечерта. Това всъщност ме смущава.

— И мен ме смущава — каза Ниеми. — Разбирам напълно какво имаш предвид. Първо кавгата, Ериксон е ударен смъртоносно, после си вдигат чукалата и напускат местопрестъплението. Това е естественият ход на нещата, така да се каже.

— Най-простото обяснение е, естествено, че нашите свидетели са объркали часа — предположи Стигсон. — Постоянно се случва. Кажат ли, че е девет и половина, напълно възможно е да става въпрос за десет без петнайсет. Кавгата се разгорещява, когато гостите на Ериксон трябва да си приберат багажериите и да си тръгнат. Тогава започват да се карат, Ериксон вади един револвер и се опитва да повика помощ, но вместо това е ударен смъртоносно, а извършителите вземат със себе си джунджуриите, за които са дошли, и се омитат от там. Изглежда съвсем ясно, нали?

— Във всеки случай звучи логично — каза Ниеми и кимна. — Някой от посетителите му да е останал в къщата, докато единият или двамата от тях се махат, изглежда, разбира се, хем рисковано, хем пресилено. И точно в това време, непосредствено преди десет, кучето на Ериксон започва да вилнее за първи път и трябва да е продължило доста време според това, което свидетелите ни казват. Не намираме и никакви следи, които да говорят, че някой се е подвизавал в къщата до два часа през нощта. Няма признаци, че някой се е нуждаел от време да тършува из къщата, и защо да оставя почти един милион в брой на мястото на престъплението, когато е достатъчно да издърпа няколко чекмеджета, за да намери плика, в който са парите.