Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— И кучето на Ериксон, което стои и лае вън на терасата — съгласи се Фелисия Петершон. — Какво е положението с изстрелите впрочем? — добавя тя. — Не би ли могъл някой, който минава край къщата, да ги чуе?
— Не — отвърна Петер Ниеми. — Това ние с Ернандес го проверихме, като стреляхме пробно. Става въпрос за калибър 22, който не стреля особено шумно. Точно работният кабинет на Ериксон на горния етаж няма прозорец към улицата, така че звукът не достига дотам.
— Но как така? Тогава става напълно непонятно — каза Аника Карлсон. — Защо ще поемат риска да се върнат на мястото на престъплението четири часа по-късно? Освен това да се нахвърлят на някого, който вече е мъртъв и да прережат гърлото на куче, същото псе, което в този момент вие на терасата. За мен това си е чисто самоубийство.
— Може да са забравили нещо — предположи Ернандес. — Нещо, което е било толкова важно, че да си е струвало риска да се върнат. Когато и при втория опит не го намират, тогава този или тези, за които говорим, откачат и се нахвърлят на псето и неговия мъртъв господар. Какво мислите за това?
Няколко нерешителни поклащания на главата, откъслечно мънкане, а в добавка и една вдигната ръка от Росита Андершон-Триг.
— Да, Росита — каза Бекстрьом. — Имате думата.
— Според мен не бива да се хващаме чак толкова за разликата във времето — каза Андершон-Триг. — При най-изявените мъчители на животни е така, те могат да бъдат много ирационални, могат да са движени от импулси и мотивировката им да е съвсем различна от тази на нормалните индивиди. Ако питате мен, Бекстрьом, може да е станало така, че нашият извършител поначало е имал за цел кучето на Ериксон, но в резултат на последвалата суматоха, след като Ериксон умира, той не успява да свърши работата си. Принуден е да напусне мястото, изчаква някъде наблизо и когато всичко се успокоява, той се връща, за да извърши това, което поначало и през цялото време е възнамерявал да направи. А именно да издевателства над невинното животно.
„Вещицата трябва да е от световна величина, нищо че е позната само в рамките на шведската полиция — помисли си Бекстрьом. — Дори Алм не би могъл да измъдри нещо подобно.“
— Интересно — каза Бекстрьом и кимна. — Ще трябва просто да продължим да мислим. Мислете екстензивно и непредубедено, ако мога така да се изразя. И така, ще се видим утре, по същото време и на същото място.
„Андершон-Триг определено умее да изостря апетита. Крайно време е за един хубав обяд и подсилваща дрямка“, рече си той.
55
Репортерът от големия вечерен вестник беше човек на точността. Той пристигна на минутата, паркира пред таксито на Ара, седна на седалката за клиенти до него и започна преговорите, като извади една пачка от банкнота по петстотин крони.
— Ето кинтите — каза репортерът и показа парите на Ара, а след това пъхна обратно тестето с банкнотите във вътрешния си джоб. — Снимките от предишния път, които гледахме, са у мен — продължи той и подаде на Ара един найлонов джоб със снимки.
— Добре — отвърна Ара. Пое ги и ги запрехвърля бързо, докато намери най-голямата снимка на човека, който беше видял. — Това е човекът — каза Ара и постави показалеца си на челото му.
— Колко, горе-долу, си сигурен, че е той?
— Сто процента — каза Ара. — Това е той. Можете да бъдете напълно спокоен.
— Има нещо, което не разбирам — възрази репортерът. — Защо не го изплю предишния път, когато се видяхме?
— Ситуацията не беше подходяща за сделка — каза Ара и поклати глава. — Неподходящото време на неподходящото място, а и нямахте и кинти да ми покажете. Не ми се искаше, чисто и просто. Погледни мъжа, когото сте снимали, и ще разбереш какво имам предвид.
— Значи, не си говорил с друг междувременно? — попита репортерът.
— Не — отвърна Ара. — Първо исках да ви дам още една възможност. Освен това не е моят начин на действие.
— Все пак трябва да си говорил с ченгето — упорстваше репортерът. — Така каза, когато се видяхме предишния път, доколкото си спомням. В такъв случай, логично, трябва да сте гледали снимки на този мъж.