![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
Веднъж прибрал се у дома, той първо се подкрепи със силна водка, преди да се заеме с практическото изпълнение, но още щом започна да увива клетката, в която беше Исак, целият проект отиде по дяволите. С помощта на острата си човка Исак разкъсваше найлона със същата скорост, с която Бекстрьом го увиваше, а за свързване на газта и дума не можеше да става, тъй като Исак очевидно възнамеряваше да вземе и Бекстрьом със себе си на това последно пътуване.
Накрая Бекстрьом се предаде. Седна на дивана с третата силна водка, като му оставаше само да хвърля зли погледи на Исак, докато обмисляше други възможности.
„Ако не става с газ, може би ще стане с ток“, помисли си Бекстрьом, който беше надарен с практичен ум, и единственият проблем на това решение беше, че му липсваха необходимите професионални умения за привеждането в действие на самото изпълнение. Което означава, че ще е нужен съучастник в лицето на нает електротехник, което, естествено, е изключено. „Колко трудно се оказва да убиеш папагал“, заключи той и въздъхна дълбоко.
На Исак изглежда вече не му пукаше. Той се бе заел да разкъсва шушулката на още един фъстък и поради липса на по-добра идея, Бекстрьом най-накрая отвори вратата на балкона и го пусна на двора. След като преспа с проблема, той слезе до кварталната си кръчма и вечеря обилно, като продължаваше да размишлява по въпроса. Там той остана няколко часа, потънал в мрачни мисли и недостиг на идеи, и когато най-накрая се завърна у дома, навън се беше вече смрачило.
Веднага щом затвори входната врата след себе си, тръгна на пръсти през тъмния апартамент и внимателно погледна към прозореца на балкона, където Исак се очакваше да седи по това време на перваза на прозореца и настойчиво да чука по стъклото, за да бъде пуснат вътре.
Този път обаче го нямаше. Докъдето поглед стигаше, никакъв Исак не се виждаше и Бекстрьом в миг почувства как надеждата му се завръща. „Може би е налетял на бухал“, предположи Бекстрьом, понеже Едвин преди седмица го осведоми, че Исак не беше в безопасност даже в най-тъмния час на нощта. Насред големия бетонен град, в който живееше Бекстрьом, имаше и бухали, а те ловуваха през нощта. С безшумен размах на крилете и смъртоносна точност, независимо дали около тях беше тъмно като в рог.
Когато Бекстрьом най-после заспа, добро му настроение се беше възвърнало. Най-накрая някой там горе в безкрайната синева трябва да е откликнал на молитвите му, а при първите проблясъци на новия ден мечтите му се разбиха на пух и прах. Ако се съдеше по звука, Исак се намираше от другата страна на транспаранта и защитния прозорец и точеше клюна си о стъклото.
„Сега ще умреш, обеснико“, помисли си Бекстрьом и измъкна Сиге, когото държеше под дюшека на леглото, дръпна петлето и зареди патрон в отвора на цевта, а след това с известно усилие се измъкна от леглото и запристъпва на пръсти към прозореца, за да освободи транспаранта да се навие нагоре и да получи видимост за стрелба към малкия мародер. Когато се протегна, за да хване шнурчето на транспаранта, чу страхотно избумтяване в стъклото, от което целият прозорец се разтресе.
„Какво, по дяволите, става?“, учуди се Бекстрьом. Освободи транспаранта да се навие, бутна прозореца и погледна надолу към асфалтирания вътрешен двор.
Долу на двора лежеше Исак. Очевидно беше срещнал нов приятел, от малко по-твърдо тесто, отколкото обичайните черно-бели другари. Едно двойно по-голямо създание на кафяви петна и с още по-крива човка от тази на Исак в този момент пробиваше дупка в гърдите му. За капак на цялата тази бъркотия, в която ненадейно се оказа, май без да иска, пипна спусъка на малкия Сиге.
„По дяволите“, изруга наум Бекстрьом. Затвори прозореца и спусна транспаранта. Празната гилза очевидно бе паднала на пода в спалнята му, което беше поне едно хубаво нещо, помисли си Бекстрьом, комуто и през ум не минаваше да хукне на двора посред нощ, за да я търси. Вместо това той се промъкна в антрето, застана до вратата и се заслуша. Всичко изглеждаше спокойно и той се върна на пръсти в спалнята, леко отмести транспаранта и надзърна навън. Исак още лежеше долу. По гръб, навирил крака, а извършителят на кафяви петна явно беше офейкал от полето на действието.
„Най-накрая — отдъхна си Бекстрьом. — Изчадието трябва да е пукнало.“ И той се върна в мекото си легло от „Хестенс“.
Чак след около два часа се събуди, понеже някой явно беше залепил палеца си на звънеца на вратата му.
„Едвин“, рече си Бекстрьом, когато погледна през шпионката. Изглеждаше тъжен. Точно както подобаваше на малко десетгодишно момче, преди да съобщи за смъртта на Исак на най-близкия му роднина.