Истинската история за носа на Пинокио [bg]

58

След срещата си със своя личен контакт от третата власт, Бекстрьом се прибра направо в къщи и си легна. Дори не си наля последна чаша вино преди лягане. Направо си легна в широкото легло от „Дестенс“, сключи ръце върху корема си и зачака Сънчо с мисълта за малкия Едвин, който му помогна да се отърве от своя мъчител Исак.

Едвин беше малък и слабичък. Тънък като конец за зъби и дори по-късичък от този, който самият Бекстрьом използваше, когато всяка сутрин и вечер почистваше истинските бижута, с които, съобразно нарастващото му благосъстояние, сега бе заменил първоначалното чене. Малкият Едвин имаше кръгли очила с дебели рогови рамки, с лещи, дебели колкото дъна на бутилки, и говореше като книга с мънички букви. Едно малко книжно плъхче с очила, което се премести да живее в блока преди няколко години със своите мама и татко, и единственото хубаво нещо от цялата работа беше, че той бе благовъзпитан, имаше онова старовремско възпитание, и за щастие, беше единственото дете в блока, където той и Бекстрьом живееха.

Освен това Едвин беше много полезен, когато ставаше въпрос за дребни задачи като купуването на вестници, газирана вода и различни продоволствия от бакалина в деликатесния магазин в „Галерията“ на улица „Санкт Ерик“. Нямаше значение, че трябваше да минат още няколко години, преди Бекстрьом да може да го изпраща до „Систембулагет“ за изпълнение на по-тежките поръчения. Но не мина много време и Бекстрьом вече се бе привързал към него. Не беше тайна, че в прочувствените мигове обичаше да мисли за малкия Едвин със същата топлота, с която все още обгръщаше тъй рано отишлия си приятел Егон.

Еверт, Егон, а сега и малкият Едвин — така мислеше Бекстрьом за себе си и за скъпите на сърцето му, понеже за един християнин като него беше нормално да мисли по този начин.

Това, че Едвин се казваше Едвин, беше в същото време някаква загадка, защото майка му се казваше Душанка, а баща му Слободан, и двамата имигранти от Югославия. Независимо от произхода им и от това, че не са имали късмета да се родят шведи, никой от тях нямаше някакви особени недостатъци. Родителите на Едвин държаха една игрална зала на Оденплан и баща му Слободан не много време след запознанството им вече помагаше на Бекстрьом да коригира цвета на с мъка придобитите допълнителни доходи с помощта на различни талони за спечелени суми и доходни игри в мрежата на тайнствени чуждестранни сайтове за покер. Накратко казано, той беше мълчалив и съзидателен сътрудник, подпомагащ разширяването на икономическата мрежа на Бекстрьом.

И все пак. Имаше, естествено, и някои проблеми, най-вече в началото на дружбата между него и Едвин. В началото например Едвин отдаваше чест на Бекстрьом всеки път, когато го мернеше, докато Бекстрьом не му каза да престане с тези щуротии. Така правели само полумаймуните на служба в полицията и някои низши млекопитаещи, които се бяха устремили натам. Етикетът сред детективите беше друг, а що се отнася до малкия Едвин, достатъчно беше да се обръща към Бекстрьом с неговото служебно звание и да го нарича комисар. Така и стана и преломният момент в техните отношения дойде, когато малкият Едвин му подсказа добра идея как хем дискретно, хем ефективно да види сметката на Исак.