Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
Рано през един пролетен ден, след като Исак вече бе започнал да показва истинското си лице, Бекстрьом и Едвин се возеха в асансьора към етажа, на който живееха, и Едвин му разказа как от известно време станал и член на едно дружество, наречено „Биолози на открито“. От първия ден той бил също така избран в управителното тяло на секцията, която се занимавала основно с изучаването на различните птици, които се срещали в страната.
— „Биолози на открито“ — каза Бекстрьом. „Какво му е лошото на малко порно в мрежата? Но момчето е едва на десет години“, помисли си той.
— Което, без да искам, ме накара да се замисля за папагала на господин комисаря — поясни Едвин.
— Е и какво измисли, кажи де? — заинтересува се Бекстрьом.
— Трябва да внимавате да не излети през прозореца — каза очиларката. — В случай че му бъде разрешено да лети из апартамента, имам предвид.
— Защо да не излети? — попита Бекстрьом. „Изобщо не е лоша идеята впрочем“, мина му през ума. „Само да отвори прозореца, да изкара навън изчадието и да се надява на внезапна студена вълна през нощта.“
— Другите птици, които са навън, на двора, със сигурност ще го нападнат — каза очиларката. — Тогава може да стане наистина лошо.
— Наистина лошо? Какво имаш предвид?
— Ами има и свраки, и врани, и чайки по двора. Освен това куп грабливи птици, в действителност. Нищо че живеем насред града. Видях един ястреб врабчар, който грабна една сврака онзи ден, въпреки че в действителност тя е твърде голяма плячка за такъв малък ястреб.
„Гледай ти — учуди се Бекстрьом и само кимна. — Гледай ти“, повтори си той.
Още на следващата сутрин първите топли пролетни слънчеви лъчи се промъкнаха в апартамента на Бекстрьом, а по-ясен знак от този едва ли нашият Господ би могъл да му даде. Преди да тръгне за работа, Бекстрьом отвори клетката на Исак, широко отвори вратата към балкона, за по-сигурно зареди голямо количество фъстъци на масата на балкона и с големи очаквания се завърна у дома след обичайния продължителен обяд.
Веднага щом пристъпи през входната врата, всичките му надежди рухнаха. Исак се беше завърнал в клетката си, успял бе да осере всичко живо по пътя си и сега го поздравяваше с обичайния си писък, крякащ, хриптящ и в същото време толкова висок, почти дискантов, че пронизваше до мозъка на костите своя и без това вече много изстрадал собственик.
Сякаш всичко дотук не е повече от достатъчно, но бе също така оставил ясни следи от опустошенията, нанесени из двора по време на отсъствието на Бекстрьом. Две мъртви свраки с кървави петна по гърдите от явно много остра крива човка, а също така и една два пъти по-голяма врана, която явно беше отървала кожата, но сега се клатушкаше на един крак и половина и влачеше едното си крило по асфалта. Освен това той получи анонимно писмо, в което един съсед с остри думи го призоваваше да държи по-изкъсо домашните си животни. Според писмоподателя, като за начало, Исак явно е устроил зрелищно клане сред обичайните посетители на птичата хранилка, която жилищната асоциация беше разрешила да се постави на двора.
„Какво, по дяволите, стана с обещания ястреб — помисли си Бекстрьом. — Но срам за този, който се отказва.“ В продължение на цяла седмица Бекстрьом повтаря процедурата, хвърляше бързо нарастващата купчина от анонимни писма в кофата за боклук, а освен това усъвършенства тактиката си, като издебваше Исак, докато излети от апартамента, след което се втурваше и бързо затваряше вратата на балкона, така че да възпрепятства евентуалното му завръщане през деня.
През първите дни системата функционираше без кой знае какъв успех. Веднага след като се стъмваше, Исак обикновено се връщаше на прозореца на спалнята на Бекстрьом, издаваше обичайните си грозни звуци и дори се опитваше да пробие дупка в стъклото с кривата си човка. Обикновено тогава, посред нощ, Бекстрьом се предаваше, отваряше вратата на балкона и го пускаше в тъжното подобие на апартамент, който някога беше неговият дом.
Така продължи известно време. Ден след ден, до седмия ден, когато най-накрая молитвите му бяха чути, а Бекстрьом, потънал в дълбоки размисли, заспа. От четиринайсет дни той беше — най-вероятно, ако нашият Господ беше чул молитвите му — отново свободен човек и когато точно преди полунощ, в деня преди шведския национален празник, бе възвърнал спокойствието си, знаеше, че като се събуди, го очаква един по-добър ден, защото неговият мъчител Исак не споделяше вече жилището му.