![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
59
Приблизително по същото време, когато Бекстрьом седна в ресторанта заедно с личния си репортер, Ара и Омар също решиха да отпразнуват неочакваната си среща, като си поръчат хубава вечеря в един ливански ресторант, намиращ се в Галерията в Шиста. Омар поръча изискани ястия и напитки, докато Ара отпусна душата си и заразказва за проблемите, които го сполетяха през последните дни. Много приятна вечер, посветена на среща след дълга раздяла. Толкова приятна, че Ара забрави да попита Омар как така полицията има негова снимка, която впрочем решиха да покажат на стария му училищен другар във връзка с помощта, която той им оказваше при разследването на много тежко престъпление.
— Неприятна история — каза Омар и поклати съчувствено глава. — Разбирам притеснението ти. Затова ли щеше да изскочиш от гащите си, когато се появих зад теб, преди да минеш през входната врата?
— Затова ами, за какво друго? — отвърна Ара.
— В такъв случай си срещнал верния човек — каза Омар и го потупа успокояващо по рамото. — Онзи, когото си разпознал, дали можеш да го опишеш?
— Да — каза Ара и кимна. — Той не е човек, когото можеш да забравиш.
— Добре — каза Омар и извади един малък черен бележник от джоба на якето си. — Онзи журналист случайно да е казал как му е името?
— Не — каза Ара и поклати глава. — Не каза името му, само да се пазя и да не се набивам на очи. Мислех да замина някъде. В Тайланд или Дубай — продължи Ара. — Докато всичко се уталожи, ми е мисълта.
— Разумно — съгласи се Омар. — Но мисля, че като начало трябва да разберем кой е той.
Иначе, да замине в чужбина, докато нещата се уталожат, било отлична идея, според Омар. Той я подкрепял без резерви, но преди Ара да напусне страната, имало други практически въпроси, които трябвало да бъдат решени. Освен това и някои проблеми, които той обеща да реши вместо него.
— Можеш да бъдеш напълно спокоен — каза Омар и го потупа още веднъж по рамото. — Обещавам да уредя нещата вместо теб. Преди да заминеш, защото имаш нужда от почивка. Не защото се налага да бягаш. Бягането не решава проблемите.
— Казваш, че ще уредиш нещата вместо мен? Мислех, че учеше за строителен инженер?
„Питам се какво ли учат в действителност във Висшето техническо училище“, помисли си Ара.
— Можеш да бъдеш напълно спокоен — повтори Омар и се усмихна. — Знанието е сила, нали знаеш?
Ара само кимна. „Знанието е сила — повтори си Ара. — Затова ли ченгетата имат снимката ти в папките си?“
60
Бекстрьом прекара по-голямата част от националния празник в собственото си легло в дома си в „Кунгсхолмен“. Като първа задача за сутринта той изпрати електронно писмо до най-близкия си човек, Патицата Карлсон, и я уведоми, че тя трябва да поеме провеждането на днешната среща със следствената група и че причините за това са три.
Първо, беше му необходимо да се откъсне от всичко и да се усамоти, за да може да премисли на спокойствие тяхната обща задача. Задача, която впрочем, на второ място, се приближаваше към скорошното си разрешаване, само трябваше да се подредят подробностите и нещата да се вършат в правилната последователност. Към това той смяташе да се върне по време на срещата в петък. Трето и последно, като това той разчиташе да си остане между него и най-близкия му служител, беше прихванал, за съжаление, „някаква гадост в стомаха“ и тъй като никак не му се искаше да рискува здравето на служителите си, беше най-разумно да си остане у дома. Ако се случеше нещо от значение по време на съвещанието, той, разбира се, предлагаше Патицата незабавно да му се обади.
„Какво ли може да се случи“ — помисли си Бекстрьом, поклати глава и си наля солидна доза „Фернет“ от бутилката, която стоеше върху нощното му шкафче, и още веднъж да прехвърли изпълнени с приятно усещане картинни спомени от последното денонощие, преди пътищата му с Исак да се разделят. Най-вероятно завинаги, както по всичко личеше.
В деня преди Исак да го напусне, Бекстрьом най-накрая реши какво да направи и когато си тръгна от полицейския участък към къщи, спря по пътя в „Сулна Центрум“ и купи едно голямо руло найлон и един дълъг гумен маркуч, който беше достатъчно дълъг, за да стигне от крана на газовия котлон в кухнята чак до клетката на Исак.