Без светлина [bg]

— Кейси — рече той, като стана и се приближи до сейфа — искам да отидеш в техническата стая и да вземеш три радиоприемника със защитени честоти. — Грейвър отвори сейфа, извади ключа и го подхвърли на Нюман.

Той ги погледна. Пола сега изглеждаше загрижена, съвсем различна от онзи момент, когато нетърпеливо искаше да притисне Бъртъл със своите разкрития. Нюман, напротив, изглеждаше като роден за такава задача; беше готов да преследва.

— След като свършите компютърната справка, идете двамата в жилището на Хийт и говорете с нея.

Пола погледна часовника си.

— Сега е почти десет и трийсет.

— Ще стигнете там за не повече от трийсет минути, нали?

Нюман кимна.

— Ако се напънем.

— Тогава напънете се — каза Грейвър. — Помнете: за съжаление, освен Дийн, тя и Шек са единствените двама души, които биха могли да ни осигурят достъп до по-цялостната картина тук — ако съществува такава. Поддържайте връзка с мен. Не искам да се чудя къде се намирате или какво правите.

Те мълчаливо излязоха от кабинета му, а Грейвър се върна до бюрото и седна. Взря се в речния камък. Господи. В момента единственото, което чувстваше най-осезателно, беше мисълта, че трябва да се бърза.

Грейвър беше свикнал да приема сериозно какви ли не подозрения, но всичко, което му хрумваше като обяснение на станалото точно под носа му, изглеждаше толкова невероятно, че започваше да се съмнява в собствените си умения да тълкува ясно оскъдните факти.

След няколко минути Нюман и Пола отново влязоха в кабинета и му дадоха един от трите портативни радиоприемника. Първоначалната компютърна проверка на Пола показа точно това, което Нюман бе предсказал. Нищо. Изглежда, животът на Валери Хийт бе също толкова рехаво свързан с останалия свят, както бе и при Брус Шек.

Съгласуваха радиочестотите си. Грейвър ги изпрати до външната врата, включи отново охранителната система зад тях и се върна в кабинета. Седна до бюрото и включи своя компютър. Зае се отново с вътрешния доклад за смъртта на Тислър. Всъщност вече го беше приключил, но искаше да го прочете внимателно няколко пъти, преди на другата сутрин да го предаде на Уестрейт за одобрение. Когато докладът най-после го удовлетвори, той напечата окончателния вариант, пъхна го във ведомствен плик, сложи печат „Поверително“, и го заключи в специално чекмедже, така че лично да бъде предадено в кабинета на Уестрейт още рано сутринта.

Върна се при бюрото си и набра номера на Бъртъл. Грейвър слушаше, докато телефонът звънна два, три, четири пъти, нервно очаквайки да долови нещо информативно в реакцията на Бъртъл спрямо новината. На петия сигнал Джинет Бъртъл вдигна телефона.