Градината на Рама [bg]

— Къде отиваме? — запита Никол.

— На кратка обиколка — отвърна Орелът. — Може би това ще е най-добрият начин да се справим с вашата несигурност.

Чудатото возило беше малко и сферично, голямо точно толкова, колкото да побере Орела и Никол. Цялата предна полусфера беше прозрачна. От вътрешната страна на прозореца пред чуждоземния птица-човек се намираше малък контролен блок. По време на полета Орелът понякога докосваше блока, но през по-голямата част от времето корабчето сякаш действаше само.

Секунди след като се настаниха в него, сферата изсвистя по един дълъг коридор и нахлу през голяма двойна врата в абсолютен мрак. Никол си пое шумно дъх. Имаше чувството, че плува в космоса.

— Всеки един от трите сферични модула на Пресечната точка — обади се Орелът, докато Никол напразно се опитваше да зърне нещо, — има кух център. Току-що навлязохме в прохода, който води към сърцевината на жилищния модул.

След почти цяла минута в далечината пред малкото им превозно средство се появиха светлини. Скоро след това те се измъкнаха от тъмния проход и навлязоха в обширната куха сърцевина. Сферата подскочи, извъртя се и обърка Никол, като се отправи към мрака, отдалечавайки се от множеството светлини, за да навлезе в това, което трябваше да е корпусът на жилищния модул.

— Ние наблюдаваме всичко, което се случва с всеки наш гост — както при постоянните, така и при временните — рече Орелът. — Както подозирахте, във вашия апартамент се намират стотици мониторни устройства. И стените му са прозрачни от едната страна, така че от тази част на ядрото да можем да наблюдаваме вашите действия в по-голям мащаб.

Никол беше свикнала с чудесата на Пресечната точка, но въпреки това новите гледки, които я заобикаляха, бяха смайващи. Десетки, може би дори стотици мънички трепкащи светлинки се движеха из просторния мрак на сърцевината, наподобяваха разпръснати светулки в лятна нощ. Някои от светлините блуждаеха близо до стените, други се движеха бавно през пространството. Някои бяха толкова далеч, че наглед сякаш не помръдваха.

— Тук се намира и голям център по поддръжката — обади се Орелът, като сочеше към многото светлини, струпани накуп в далечината. — Оттук до всеки участък на модула може да се стигне много бързо, в случай че възникне технически или някакъв друг проблем.

— Какво става там? — запита Никол и почука по прозореца. На няколкостотин мили вдясно, точно встрани от един обширен и силно осветен участък на жилищния модул, се бяха скупчили група возила.

— Това е специален сеанс за наблюдение — отвърна Орелът. — Използваме най-съвършените си дистанционни сензорни монитори. Точно в тези апартаменти са настанени същества от необикновен вид, чиито характеристики не са били описвани никога по-рано в нашата галактика. Много от индивидите умират, а ние не разбираме защо. Опитваме се да измислим как да ги спасим.