Златният бряг [bg]

Сюзън, разбира се, трябваше да ходи с колата всеки ден до Алхамбра, за да види конете си, но казваше, че при тези си посещения никога не е виждала дона или жена му. Тя обаче доста се сприятели с Антъни, който очевидно беше на пълен работен ден като вратар на имението, за да използвам една приятна дума за пехотинец от мафията. Сюзън съобщи също, че конюшните на Алхамбра са в лошо състояние, но съвсем наскоро са били изчистени и че един от градинарите на Белароса й помагал да храни и пои конете. Аз лично не чувствах никаква необходимост да яздя или да храня коне и затова избягвах Алхамбра.

Друг работен екип от имението на дона вече бе изкопал и положил основите за новата конюшня, която сега представляваше растяща камара от тухли и аспидови плочки близо до езерото. Хората и колите на Белароса използваха, разбира се, служебния вход и служебните пътища, така че ние въобще не ги виждахме, освен ако не отидем на работните площадки. И колкото повече ги наблюдавах — десет-двайсет мъже, които работеха по осем-десет часа на ден, шест дни в седмицата — толкова повече осъзнавах, че съм сключил твърде добра сделка за цената, която щях да платя. Но като съпруг бяха щастлив, че мога да направя жена си щастлива. Не ме разбирайте погрешно, не се опитвам да прехвърля върху нея вината за всичко, което се случи. Ние сме партньори в живота и двамата осъзнаваме отговорността, която носим един за друг, за нас самите и за постъпките си. Всъщност хората като нас са заключени в клетката на отговорността и правилните постъпки, която макар и да служи като защита, ни прави също лесна плячка на хора, които знаят, че не можем да излезем от нея.

Джордж Алърд, трябва да отбележа това, не беше доволен от тази работа с конюшнята, нито пък съм мислил, че ще бъде. Но, разбира се, той никога не каза нищо критично, само ми задаваше въпроси от рода на:

— Мислите ли, че бихме могли да засадим някакви храсти, за да запълним празното място между двете крила на конюшнята, сър?

Не беше лоша идея. След като я нямаше главната постройка — най-интересната част в архитектурно отношение — двете дълги крила изглеждаха изоставени, почти еднообразни. Ще трябва да изпратя една снимка на Уилям Станхоуп да види какво е останало от тъпия подарък, който бе направил на дъщеря си, а след това ще се заема с предложението на Джордж за храстите, така че това място да има все пак някакъв вид пред бъдещите купувачи. Не че ме е грижа, но Джордж го вълнува, а това вече е моя работа.

Джордж, между другото, се навърташе около работниците, събираше хвърлените от тях хартии и бирени кутии и, най-общо казано, им досаждаше. Сюзън ми каза, че видяла веднъж как един от мъжете весело измервал Джордж с ролетка, докато други двама копаели „гроб“. Това бяха наистина хората на дона.