Игра със смъртта [bg]

— Тогава са луди — отсече Джейн.

Сара се усмихна.

— Съгласна съм с теб, хлапе.

Бръкна отново в торбата и извади дочен колан с множество джобове по него. Монти се напрегна.

— Сега вече знае, че започваме работа. — Сара препаса колана през кръста. — Това е сигнал за него.

Монти вдигна глава; очите му блестяха нетърпеливо.

Сара му подаде фланелата да я помирише.

— Намери я, Монти.

Ив се облегна на калника на колата и се загледа как Сара, Джейн и Монти кръстосват полето. Движеха се бързо, както предупреди Сара, но полето беше голямо и отне известно време да го обходят цялото.

Монти се движеше със сведена глава. Всеки мускул от тялото му бе напрегнат, докато обикаляше терена. Два пъти се спря, поколеба се и продължи. В ранния следобед Сара върна Монти при колата.

— Нищо.

— Сигурна ли си? — попита Ив разочаровано.

— Монти е сигурен. За мен това е достатъчно.

— Колко го бива?

— Направо е невероятен.

— Защо спря на два пъти?

— Надушил е нещо мъртво.

Ив се стегна.

— Какво?

— Не са човешки останки. Монти прави разлика. — Свали каишката му, после колана си и се обърна към Джейн. — Сега вече не е на работа. Защо не си поиграеш с него. Ще му хареса.

— Добре.

Джейн не изчака да я подканят.

Сара се загледа как тя хукна да тича из полето с кучето по петите.

— Монти я харесва.

— Тя направо е влюбена в него.

— Проява на добър вкус.

— Благодаря ти, че й позволи да дойде с вас. Доста трудности е преживяла. Присъствието на Монти й се отразява добре.

— Не е нейна вината, че съм принудена да върша това. — Изгледа Ив многозначително. — Твоя е.

Ив трепна.

— Права си. И най-добре да те експлоатирам безмилостно, докато разполагам с услугите ти. Това едва ли ще развали мнението ти за мен.

— Имаш ли други места предвид?

— Около единадесет. Всички съдържат в името си думата светлина.

— Единадесет?

Ив извади картата и посочи заградените с кръгче терени.

— Може и да са дванадесет.

— Няма да успееш за два дни.

— Първо ще претърсим най-близките до църквата на Деби Джордан. Има ли някакво време, в чиито граници Монти е ефективен?

— Не. В Тегусигалпа работихме седемдесет и два часа без спиране. Отдъхваме само за кратко. Но ти видя колко дълго отне да претърсим само това поле.

— Тогава най-добре да тръгваме. — Ив сгъна картата. — Потокът Лунна светлина е на петнадесет минути път оттук. Ще претърсим и двата бряга.

— Това ще отнеме още повече време, отколкото тук.

Ив се настани в колата.

— Извикай Монти и Джейн.

Сара я погледна, след което се усмихна неволно.