Рейн-сан: Сеч [bg]

Не казах нищо.

Тацу се намръщи.

— Нали не смяташ наистина, че…

— Представи си за момент, че е бил убит. Просто… ме изтърпи. Гласуват му вот на недоверие, обаче човекът постъпва необичайно и не подава оставка. Вместо това ги изненадва с нови избори. Имал ли е широка подкрепа?

Тацу отново се намръщи.

— Действително имаше.

— Виждаш ли как стоят нещата от гледната точка на хората, които са смятали, че ще се отърват от него само с някакъв евтин и лесен парламентарен трик?

— Може би.

— Е, изтърпи ме още малко. Защо някой ще иска смъртта на Охира? Кой ще се облагодетелства от нея?

Тацу се намръщи още повече — не защото продължаваше да се съпротивлява, усещах аз, а защото драстично преосмисляше досегашното си мнение за естествената смърт на бившия министър–председател.

— Хм, мястото му зае неговият заместник Масайоши Ито, но само за месец.

— Добре. А кой наследи Ито?

— Сегашният премиер, Дзенко Сузуки.

— Разкажи ми за него.

— Даже не знаеш кой е министър–председател ли?

— Знам му името и че е от ЛДП. Нищо повече.

— Трябва да четеш вестници.

— Ще го включа в програмата си веднага след срещата с психиатъра.

Тацу въздъхна.

— Всъщност няма какво толкова да ти кажа за Сузуки, както и за Ито. Спечели изборите с огромно мнозинство след взрив на народна симпатия към ЛДП заради смъртта на Охира. Преходна личност. Съвсем скоро след като зае поста, той обяви, че не възнамерява да се кандидатира на следващите избори.

Усещах, че се приближаваме към нещо, и се опитах да овладея възбудата си.

— А кой ще го наследи?

— Запознатите смятат, че това ще е Ясухиро Накасоне.

Спомних си разговора с Миямото в чайната „Накаджима“.

— Да, и аз чух същото от вътрешен източник в ЛДП.

— От онзи, който те е запознал с Виктор ли?

Тацу винаги си оставаше ченге. Това обаче не означаваше, че трябва да му отговоря.

— Има ли значение?

— Предполагам, че няма, щом те удовлетворява качеството на информацията от въпросния източник.

— Информацията ми явно съвпада с твоята. Кой е твоят източник?

Той сведе глава в знак на признание за това как бях извъртял нещата.

— Няма източник. Само клюки. Но от сведущи хора.

— Е, според моя човек щели да изберат Накасоне, понеже бил за по–тесен военен съюз с Америка.

— Да, Накасоне има десни възгледи. Иска да отмени член девети от конституцията, който ограничава японската армия.

— Знам какво е член девети.

— Нали не разбираше от политика?

Не можех да определя дали в момента с мен се заяжда приятелят, или ченгето сондира нещо, което смята за противоречие. Може би и двете.

— Все нещо разбирам.

Тацу изсумтя — най–загадъчното междуметие в неговия речник.

— Когато през хиляда деветстотин и седемдесета оглави Бюрото за отбрана, Накасоне искаше да утрои военния бюджет от традиционния един процент от БВП. И се обяви за това Япония да има ядрено оръжие.