Рейн-сан: Сеч [bg]

— Юкимура имаше доста последователи от левицата — след малко продължи Тацу. — Той не черпеше информацията си от държавните агенции, а предпочиташе да анализира официалните документи и да открива противоречия. Много от разкритията в скандала с подкупите от „Локхийд“ бяха негово дело. И…

— Не ми казвай. Бил е пацифист. Смятал е за неприкосновени член девети и принципа военният бюджет да не надвишава един процент от БВП.

— Ако не те познавах по–добре, щях да си помисля, че разбираш от политика повече, отколкото признаваш — иронично рече той.

— Е, чак пък толкова. След като почнахме да размишляваме заедно и да разширяваме полезрението си обаче, вече виждам някои очертания. А ти?

Тацу кимна.

— Не е невъзможно фракциите, които искат да спечелят от увеличаването на военните разходи, да са сметнали скандалните разкрития на Юкимура за неудобни.

— Затова нахъсват някакъв десен радикал, казват му къде и кога може да открие журналиста и после пращат продажни ченгета да му прережат гърлото, докато е в ареста.

Той бавно кимна.

— Няма доказателства, разбира се. Това са само догадки. Но… всичко се връзва.

— А Уилсън? ЦРУ? Каква е връзката с Виктор?

— Вече знаеш каква е. Сам го каза при предишния ни разговор.

— Прекъсвач.

— Точно така. Ако си шеф на ЦРУ или някой още по–висшестоящ в американското правителство и убиеш японския премиер, за да разчистиш пътя за човек, който е по–склонен да купува американски оръжия и предлага да превърне Япония в непотопяем самолетоносач, обикновена опровержимост не ти върши работа. Трябва ти верига с множество прекъсвачи. За да не може никой да види връзката и още по–малко да я докаже.

За момент се замислих върху думите му. Това обясняваше защо Виктор е готов да пребие до смърт бюрократ от ЛДП като бившия шеф на Миямото, а после е толкова предпазлив. Убийството на депутат в Диета като Сугихара, особено след очистения бюрократ и получилия „инфаркт“ министър–председател, щеше да породи подозрения. Каквито трябваше да се избегнат на всяка цена.

Виктор трудно се поддаваше на контрол. Може би не е трябвало да убива шефа на Миямото толкова показно. Може би просто е неспособен да не върши нещата така, че хората да се страхуват от него. Може би Уилсън после се е намесил, за да се опита да въдвори известна дисциплина и дискретност. Може би в момента правеше точно това — различни цели, както казваше Тацу.

— Значи си съгласен с мен за „инфаркта“ на министър–председателя Охира, така ли? — попитах аз.

Той кимна.

— Играта им е прицелена надалече, но не чак толкова, че да е невероятна. Парламентарният трик се проваля. Някак си успяват да пратят Охира в болница и или предизвикват инфаркт, ако такова нещо е възможно, или поне го инсценират…

— И после е привлечен Уилсън, може би лично от бившия си приятел от БСО Уилям Кейси. Уилсън използва контактите си по целия свят и открива бивш спецназовец и настоящ гангстер, наполовина японец, наполовина руснак, който знае японски, ориентиран е в обстановката и дори страда от патологична ненавист вследствие от тормоза, на който е бил подложен като дете.