Сянката на чинара [bg]

— Кой плаща на Джейк?

Адвокатът се усмихна и отговори:

— О, няма как да разберем със сигурност, но бъдете сигурни, че парите ще дойдат от наследството по един или друг начин.

— Ако изобщо останат някакви пари.

— Което ми се струва съмнително.

— Много съмнително.

— Да се върнем на моя въпрос — обади се търговецът. — Тя как така може да си позволи да плаща наема?

— Стига, Хауард, те получават помощи. Умеят да разиграват системата. Безплатни купони за храна, помощи за деца, социални помощи, наеми, помощи за безработни — изкарват повече, като си седят на задниците, отколкото много от хората на пълен работен ден. Шест души, които получават помощи, в една къща и нямаш грижи за наема.

— Така е, но къщата на Сапингтън не е в системата на социалните.

— Сигурно адвокатът на Лети от Мемфис поема авансово разходите. По дяволите, най-вероятно й е платил, за да се докопа до делото. Замислете се. Ако задели петдесет или сто хилядарки авансово в брой, за да получи делото, а после прибере половината наследство, когато настъпи моментът, сделката си я бива. Пък и сигурно е начислил лихва.

— Не е етично да постъпва така, нали?

— Имаш предвид адвокат да лъже ли?

— Или да преследва случай?

— Етиката зависи от това дали ще те хванат какви ги вършиш — спокойно отбеляза адвокатът. — Ако не те хванат, значи не си нарушил етиката. Съмнявам се, че Систрънк отделя много време да чете най-новите етични разпоредби на Американската адвокатска асоциация.

— Твърде зает е да чете собствените си изяви в пресата. Кога ще идва пак в града?

— Съдия Атли е назначил изслушване следващата седмица — отговори адвокатът.

— Какво ще правят?

— Няколко искания и други подобни, вероятно ще е поредният цирк.

— Ще постъпи глупаво, ако отново се появи с черния си ролс-ройс.

— На бас, че ще го направи.

— Имам братовчед в Мемфис, работи в съда — обади се застрахователният агент. — Според него Систрънк дължи пари на всички в града. Печели много, харчи още повече и постоянно бяга от банки и кредитори. Преди две години си купи самолет и за малко да се разори. Банката си взе самолета, после го съди. Той твърди, че всичко е расистки заговор. Организирал пищно тържество по случай рождения ден на жена си, третата, наел голяма тента, довел цял цирк, понита за всички деца, после имало изискана вечеря с омари и раци, а виното се леело като река. След празненството всичките му чекове били отхвърлени. Заплашил, че ще обяви банкрут, и в този момент сключил споразумение за десет милиона по дело за някакъв шлеп и се разплатил с всички. Той е на приливи и отливи.

Думите му привлякоха вниманието на присъстващите и хората се умислиха. Сервитьорката доля горещо кафе в чашите им.