Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
Изслушването пред комисията на Ърл беше насрочено за 30 октомври. През седмицата преди това в пресата обезпокоително често започнаха да се появяват злостни коментари и смущаващи слухове.
На 28 октомври, само два дни преди изслушването пред комисията, в точно преценен момент Капитол Груп за пръв път показа на живо чудодейния полимер. Демонстрацията се проведе във Форт Белвоар — голяма военна база близо до столицата и поради това удобна за зрителите, които най-много интересуваха Капитол Груп. Група висши генерали, всички членове на комисиите за въоръжените сили към Сената и Камарата на представителите, както и една малка армия висши служители на Пентагона получиха покани с предложение за безплатен превоз до и от мястото на демонстрациите. Те вече бяха чули слуховете за полимера и любопитството беше изострено. Присъствието на пресата също беше внушително. Беше наета кетъринг фирма от висока класа, за да осигури за гостите разнообразие от екзотични хапки. Репортерите се струпаха около масата и започнаха да се тъпчат.
На широк плац бяха разположени различни бронирани машини, като четири от тях бяха обработени с полимерното покритие. Докато гостите се наслаждаваха на гъшия дроб и маринованата херинга, по мишените беше изстрелян огнен смерч. В продължение на десет минути върху бойните машини се изсипа порой от ракети, снаряди, мини и какво ли не още. Нищо не би могло да оцелее след такъв обстрел. Гъст облак дим надвисна над плаца и в него проблясваха малки мълнии от продължаващия огън. Когато всичко най-накрая престана и димът се разсея, осем от машините горяха. Четирите с полимерното покритие бяха невредими.
След това отведоха гостите на малки групи до друг плац, където на около триста метра от трибуната за зрители беше разположен стар бронетранспортьор M113. Достолепната машина преди време беше основна бойна единица, но сега беше получила статут на реликва. Беше от алуминий и следователно лесно можеше да прогори, а тънката й „кожа“ я правеше особено опасна в днешните значително по-смъртоносни бойни полета. И отново се изсипа дъжд от ракети, снаряди и мини.
След пет минути бесен обстрел огънят утихна и машината се оказа невредима, без нито една вдлъбнатина.
Гостите бяха стъписани. Преди да се съвземат, Белуедър скочи енергично на малка трибуна с микрофон. Предложи няколко обяснения за вече проведените разширени изпитания в лабораторията, наречена Ирак, но не каза почти нищо за изумителните свойства на полимера. Защо да го прави? Бяха ги видели със собствените си очи. Демонстрацията не приличаше на нищо, което някой от присъстващите беше виждал дотогава. Стар ковчег от времето на Студената война беше измъкнат от гробището, беше покрит с полимера и бе оцелял след обстрел с всички възможни оръжия.
Последва добре планиран запомнящ се момент — още преди Белуедър да слезе от трибуната, задните врати на машината се отвориха и отвътре излязоха невредими десет мъже. Без зрителите да знаят, разбира се, като предпазна мярка вътрешността на машината беше осигурена с три пласта кевлар. Тълпата ахна, а Белуедър се разтопи в усмивка.
Много му се искаше да се похвали, че Капитол Груп са дотолкова уверени в продукта си, че не се боят да правят изпитания с живи хора, но се сдържа. В края на краищата най-голямата изненада предстоеше.
Един от десетимата мъже се отдели от групата и тръгна уверено към трибуната. Когато приближи, всички разпознаха ухилената физиономия на Мич Уолтърс, шефа на Капитол Груп — фирмата, която предлагаше невероятното чудо.
След като аплодисментите утихнаха, Мич застана пред микрофона и осведоми зрителите, че Капитол Груп желае да получи договор без търг и конкуренция не за себе си, не за печалба, не поради някакви егоистични мотиви, а заради храбрите момчета на бойното поле. Животът на хиляди от тях бе изложен на опасност във всеки един момент. Новото бойно средство би променило коренно целия баланс на бойното поле. Бунтовниците с техните смъртоносни бомби и ракети щяха да останат безкрайно разочаровани. Това тук бе шансът да се спечели войната в Ирак. Това тук бе възможност и най-смъртоносните оръжия да станат не по-опасни от прашки, които стрелят с камъчета. Поиска подкрепата им и беше сигурен, че щеше да я получи.