Шадоу стрийт 77 [bg]

Веднъж беше разгледал излязъл от употреба хангар за ядрени ракети. Интерконтиненталните балистични ракети и съпътстващата апаратура отдавна ги нямаше. Въпреки това мястото притежаваше невероятен еротичен заряд. Влажният въздух миришеше на преседяла сперма.

Някъде в плетеницата от тръби се отвори предпазен клапан. Чу как водата потече под налягане по тръбопровода. Много секси.

Уплътнителният пръстен беше стегнат върху капака на шахтата. Той го повдигна. Прокара ръка по пръстена и дръпна силно. Печатът между капака и уплътнението се счупи и се раздаде свистене. Железният диск се отмести встрани, закачен на пантите отдолу.

Флуоресцентните лампи не успяваха да осветят черната дупка много навътре. От шахтата не потече нищо, което означаваше, че ако е свързана с дълбоки каверни, те нямат съществени отвори към повърхността. Разнесе се слаба миризма на вар, вероятно от масивните бетонови основи на „Пендълтън“, а не от вулканичния отвор отдолу.

Майката на Мики му беше казала за тръбата от лава. Чула бе за нея от Гари Дай, факира на видеоигрите и социалните мрежи. Самият Гари Дай беше научил за тръбата от брошурата, която получаваха собствениците след сключването на сделката. Майката на Мики не беше чела брошурата. Тя не четеше нищо освен собствените си есета и книги или материали, писани за нея. Мики не четеше.

Никой не знаеше със сигурност каква е дължината на вулканичната тръба. Специалистите смятаха, че вероятно е между два и четири километра, а може би и повече. Когато Андрю Норт Пембълтън построил имението си, бяха се опитали да измерят дълбочината на естествената шахта. Завързали оловна тежест с въженце и я спуснали на 456,5 метра, като смятали, че това е дъното. Когато обаче пуснали едновременно стоманени лагери с диаметър два и половина сантиметра, оказало се, че това е извивка в тръбата, на мястото, където вертикалният участък преминава в наклонен тунел. Лагерите се завъртели силно на завоя и се спуснали шумно по наклона.

Така и не ги чули да спират; звукът от падането им заглъхвал дълго, докато те пътували толкова, че от тръбата вече не се разнасяло ехото от шума им.

След като тунелът не се разширяваше повече от метър и петдесет при завоя — което вероятно беше така според вулканолог, цитиран в брошурата на собствениците, — двамата мъртъвци можеха да заседнат там. Но Мики разчиташе, че четиристотин петдесет и шестте метра спускане щяха да ги засилят през завоя и да ги запратят далеч надолу по наклона.

През следващия месец щеше да идва в инсталационното помещение през няколко дни, да отваря капака на шахтата и да души въздуха. Ако замиришеше на разложено, щеше да знае, че не са минали през завоя. Тогава щеше да пробие дупка в някоя от огромните тръби, да наводни инсталационното помещение и да отмие труповете на по-далечно място за вечен покой.