![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Филдинг Удел знаеше. Изтъкнатият професор Пол Ерлих и група учени бяха обявили през 1981 година, че изчезващите видове са 250 000 годишно. Подобна катастрофа вещаеше, че до 2011 година — което означаваше тази година — на Земята няма да има живот. Наскоро някакви учени излязоха с твърдението, че изчезват само два или три вида на година, което означава, че или са корумпирани, или семействата им са взети за заложници от Управляващия елит. Филдинг знаеше, че 250 000 годишно трябва да е правилната цифра, че по-голямата част от света в момента е пустош, а образите по телевизията до голяма степен винаги са били сложно планирани лъжливи специални ефекти, фалшиви като стъпването на Луната, показано пред света през юли 1969 година, а в действителност заснето в пустинята Мохаве. Горчивата истина: голяма част от Земята беше загинала с изключение на градските зони и предградията, покрити със защитни куполи от силово поле, в които гражданите с промити мозъци живееха в илюзия за изобилие и сигурност.
След като никъде не откри трептящи кръгове от синя светлина, Филдинг отнесе празната си чаша в кухнята, за да я напълни отново с домашно приготвена кола.
Понякога се чудеше откъде идва храната за хората под куполите като него самия, след като земеделската земя беше замърсена и неплодородна. Сети се за стария научнофантастичен филм „Зеленият сойлент“, в който се беше оказало, че революционна нова храна в свръхзамърсеното бъдеще тайно се приготвя от трупове. Чарлтън Хестън крещи: „Зеленият сойлент е човешко!“. Може би всички онези изтровени с ябълки дечица все пак не лежаха в масови гробове, а бяха откарани за преработване.
На Филдинг му беше трудно да изяде вечерята си, въпреки че приличаше на храната, която беше ял през целия си живот. Единственото, което го предпазваше от булимия, беше фактът, че в „Зеленият сойлент“ действието се развиваше през 2022 година, което означава, че оставаха още десет години, преди Управляващият елит да обрече човечеството на канибализъм.
Той се върна в главното си работно помещение пред компютъра с чашата кола в ръка. Възобнови разследването си в интернет, сондираше и сондираше в опит да проследи кой всъщност се крие зад Управляващия елит. Очакваше на вратата да потропа отряд смешници със съдебна заповед в резултат от сканирането на мозъка му със синята светлина, да изтрият паметта му с някаква джаджа, така че да не остане и спомен от всичката работа, която беше свършил през последните двайсет години.
Нямаше да им се получи. Беше се подготвил. В спалнята държеше две папки, залепени на дъното на шкафчето за чорапи, съдържащи доклад от общо сто и четири страници за обвинителния акт срещу Управляващия елит. Докладът започваше по следния начин: „Най-големите злодеи на този свят са изтрили част от паметта ви, но тук се разкрива голямата истина за онова, което са ви ограбили“. Ако му отнемеха миналото, в крайна сметка щеше да намери папките и да преоткрие своята цел и съдба.
Логан Спранглър
Не знаеше колко дълго беше стоял в тоалетната в апартамента на сенатора, загледан в почернелите си нокти. Вече не изглеждаха като нокти, а по-скоро като десет извити прозорчета, през които виждаше абсолютната тъмнина в ръцете си.
Логан си спомни за убиец, когото беше арестувал преди трийсет години. Казваше се Марсдън, беше около трийсетгодишен и обичаше да убива и изнасилва. Беше си признал, че желанието му да убива е толкова силно, та понякога забравял да изнасили жертвите си преди това. У Марсдън нямаше раздразнителност или хиперактивност, типични за повечето психопати. Беше спокоен като овца, пасяща на ливада, засята с марихуана, и твърдеше, че е бил в същото състояние по време на убийствата. Обясни, че вътрешният му свят е безкрайна тъмнина, че си спомня целия си живот, но може да възпроизведе в съзнанието си единствено случки, ставали през нощта. Когато спял, сънищата му винаги се разигравали на тъмни места, понякога до такава степен лишени от светлина, че насън бил сляп.
— Аз — заявяваше той с гордост от себе си — съм толкова тъмен отвътре, че несъмнено и кръвта, която тече във вените ми, е черна.
Загледан в черните си нокти, Логан не се чувстваше притеснен, а спокоен като Марсдън. Беше в невероятен мир със себе си, почувства се издигнат над бурята и сенките, напълно невъзмутим. Не помнеше защо се намира в тоалетната на сенатора, нито защо ноктите му са черни или какво е възнамерявал да прави след това.
Миг — или часове — по-късно той се озова в спалнята на сенатора, без да има спомен как е стигнал там. Прекоси стаята и отвори стъклената врата на просторната душкабина. В нея имаше вградена мраморна пейка в тон със стените, функционираща и като парна баня. Включи парата, мина през стаята и изгаси лампите. Вървеше в непрогледния мрак и някак налучкваше пътя, върна се в душкабината без нито една погрешна стъпка. Влезе и затвори вратата след себе си. Седна напълно облечен на мраморната пейка и облаците от пара го обгърнаха.