Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на Първия лорд [bg]
Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на Първия лорд [bg]

Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:

В продължение на много години той преживя безброй изпитания и позна триумфа на човек, чието майсторство не може да бъде удържано. Сражавайки се със заклети врагове, създавайки нови съюзи, сблъсквайки се с корупция в своята земя, Гай Октавиан се превърна в легендарен воин и законен Първи лорд на Алера. Но сега жестокият, безмилостен ворд настъпва и Гай с легионите си трябва да се изправи срещу него в долината Калдерон. Тази конфронтация ще го накара да използва целия си интелект, изобретателност и ярост, за да спаси своя свят от вечен мрак.
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 267
Перейти на страницу:

— След всичко, което преживяхме — каза той тихо, — наистина ли мислите, че ще навредя на капитана?

— Мисля, че капитанът има твърде високо мнение за собствената си прозорливост — отговори Магнус. — Той е млад и не знае как работи светът. Или колко жесток може да бъде.

— Добре — отново въздъхна Маркус. — Да предположим, че сте прав. Досега имах много възможности да направя нещо лошо. Но не съм.

Магнус му се усмихна леко.

— Ако намеренията ви са мирни, покажете се.

Маркус го погледна, отново изкушен да признае. Но това не би послужило на интересите на Първи алерански или на принцепса. Ако се разкрие пред Магнус, незабавно ще бъде арестуван, ако приеме, че не го екзекутират веднага щом бъде установена истинската му самоличност. Разбира се, ако Магнус продължи своите разследвания, това рано или късно щеше да се случи. Но все още не беше.

Маркус изръмжа под нос често използвана ругатня и добави:

— Лека нощ, Магнус.

Той влезе в палатката си и затвори платнището с ненужна сила. Беше възможно най-близкото до затръшване на врата. След това задържа вниманието си към земята и изчака, докато стъпките на стария курсор се отдалечат.

С въздишка посегна към шнуровете на бронята си и почти подскочи от тихия бас на канима, който отекна от тъмния ъгъл на палатката му.

— Добре, че не го пуснахте вътре. Би било неудобно.

Маркус се обърна и тихо измърмори на фурията в самотната лампа да се събуди за живот с най-слабата си интензивност. В неясното златисто сияние той различи масивната фигура на канимски ловец, приклекнал на леглото му, карайки матрака застрашително да се огъва под тежестта му. Сърцето на Маркус забърза от изненада и той застина с ръка на дръжката на острието си. Втренчи се в канима за няколко секунди, след което тихо попита:

— Ша, нали?

Канимът с червеникава козина наклони глава.

— Същият.

Маркус изсумтя. След това продължи да развързва бронята си. Ако Ша беше искал да му навреди, вече щеше да го е направил.

— Предполагам, че не сте тук на лов.

— Така е — каза канимът. — Има известна информация, която би било полезно за Тавар да я има.

— Защо не отидете направо при него с тази информация? Или да напишете писмо?

Ша небрежно изви уши встрани — жест, напомнящ алеранското вдигане на рамене.

— Те са от вътрешен характер. Никой каним не би могъл с чиста съвест да ги разкрие на враг — зъбите на ловеца блеснаха като ярка бяла светкавица. — И не можах да стигна до Тавар. Участваше в ритуал на чифтосване и беше строго охраняван.

— И преди сте ми предавали чувствителна информация — каза Маркус.

Ша отново сведе глава.

Маркус кимна.

— Кажи ми. Ще се погрижа той да узнае.

— Доколко знаете за нашите кръвни заклинатели?

— Шаманите? — Маркус сви рамене: — Знам, че не ги харесвам много.

Ушите на Ша се размърдаха развеселено.

— Те са важни за нашето общество, тъй като служат на Създателите.

— Създателите — каза Маркус. — Вашите цивилни.

— Те създават храна. Домове. Инструменти. Оръжия. Кораби. Те са сърцето и душата на моя народ и причината, поради която съществуват воини като моя господар. Именно на тях истински служат воините като моя господар, на онези, на които е обещал да се грижи и защитава.

— Циничният човек — каза Маркус — би отбелязал колко много служенето на вашите хора изглежда така, сякаш ги управляват.

— И в този контекст един каним би нарекъл цинизма нищо друго освен форма на малодушие — без злоба отговори Ша. — Решение да се мисли и реагира без почтеност, основаващо се на предположението, че и другите ще направят същото. Кога сте виждали Варг да прави нещо друго, освен да се стреми да защитава хората си?

Маркус кимна.

— Прав сте.

— Воините живеят според кодекса. По този начин те преценяват стойността на живота си. Когато един воин се отклони от кодекса, дълг на останалите е да го призоват обратно и, ако е необходимо, да го убият, но да не му позволят да прекрачи границата. Варг почита кодекса.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 267
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)