Фурията на Първия лорд [bg]

— Преди няколко поколения заклинателите на кръв откриха, че могат неимоверно да увеличат своите сили, като използват кръвта на другите — колкото повече хора, толкова по-мощна е кръвта. Първоначално те поискаха доброволци — начин Създателите да споделят честта и да се жертват в служба на шаманите. Но някои от тях започнаха да го правят по време на война, вземайки кръвта на враговете си и отдавайки получената от нея сила на собствените си военни сили. И се аргументираха, че по този начин канимите са надраснали нуждата от воини. В продължение на много години те се опитваха да получат контрол над воините — да ги използват, за да сплашат всички, когато е възможно, както и като събирачи на кръв на бойното поле. В някои области бяха по-успешни, в други — по-малко. А в някои никога не успяха да спечелят власт.

— Защо воините просто не се разбунтуваха срещу тях?

Ша изглеждаше шокиран от самата идея.

— Защото те също са слуги на Създателите, като нас, демоне.

— Очевидно не — отбеляза Маркус.

Ша махна с ръка.

— Кодексът го забранява, освен ако не са виновни за груби нарушения. Много заклинатели на кръв не приеха Новия път. Те останаха верни на своето призвание, на своите граници. Последователите на Стария път продължиха да служат на Създателите и се справяха много добре. Те работиха, за да убедят братята си в правилността на тяхната гледна точка.

— Предполагам, че не се е получило много добре — сухо каза Маркус.

— Заклинателите на кръв, които остават верни на своето призвание, нямат много време за политика, особено в наши дни — отговори Ша. Той се наведе леко напред. — Онези, които презират Стария път, разполагат с цялото време, което им е необходимо, за да кроят заговори и да казват на създателите полуистини, за да получат подкрепата им.

Маркус присви очи.

— Предполагам, че един от тези последователи на Новия път стои зад атаката срещу Октавиан.

— Най-вероятно — отговори Ша. — Двама създатели са били убедени да извършат опита за покушение.

Устните му се повдигнаха над зъбите в нещо, което за Маркус изглеждаше като отвращение и гняв.

— Това е непростимо нарушение.

Маркус се измъкна от бронята си, подреди четирите й части една върху друга и ги пъхна под леглото.

— Но Варг не може да се намеси?

— Не и ако спазва кодекса — отговори Ша. — Сред заклинателите на кръв все още има привърженици на Стария път, които са достойни за уважение. Но те са малко и нямат властта да изправят пред съд членове на своята каста — ако приемем, че въпросният член признае вината си, вместо да я отрече.

— Какво ще се случи, ако този определен член умре? — попита Маркус.

— Ако убиецът му е известен, това би предизвикало възмущение сред Създателите, които не са видели с очите си как той ги е предал. И някой от неговите блюдолизци вероятно ще заеме мястото му.