Катерина де Медичи [bg]

Бръчиците, появили се върху челото ѝ, се изгладиха. Взела решение, тя проговори:

– Родът Валоа трябва да има наследници. – За миг си помислих уплашено, че има предвид неспособността ми да ги осигуря и подкрепя съзаклятниците, зарекли се да ме прогонят. Тя обаче добави тихо: – Той ще идва в леглото ви, мадам.

– Винаги спазвам дадената дума – казах аз. – А чувам, че и вие сте жена на честта.

– Имате думата ми, мадам.

Препуснахме безмълвно към двореца. Унизена до краен предел, не бях в настроение за безгрижни разговори. По обратния път нещо леко като перце и студено ме жилна по бузата. Вдишах глава към заплашителното небе и видях какво е. Чудо на чудесата в Миди – от небето падаха снежинки: бели, меки и беззвучни.

След време войната приключи. Като дофин Анри оглавяваше френските сили в Прованс, ала съзнаващ неопитността си, се бе допитвал до генерал-лейтенант Монморанси за всяка маневра. Уважението му се отплати – императорските нашественици претърпяха съкрушително поражение. Анри и Монморанси – вече близки приятели – се прибраха у дома като герои, а кралят ги обсипа с хвалебствия.

Тежките изпитания на бойното поле бяха превърнали Анри в мъж, изпълнен с увереност и решен да не крие връзката си с мадам Дьо Поатие. Носеше гордо цветовете ѝ – черно и бяло – и прие като своя емблема лунния сърп – символ на Диана, богинята на лова.

Няколко дни след завръщането си той се появи в покоите ми. Не излъчваше радост, а примирение. Не долових обаче и недоволство. Диан сигурно му бе разказала всичко. Изпитваше, мисля, облекчение, че няма да им създавам неприятности.

Държеше се сдържано, ала почтително. При вида на тялото му – вече съвсем мъжко, с широк, мускулест гръб и гърди – ме обзе болезнен копнеж. Винаги когато лягах с него, се убеждавах, че този път несъмнено ще кажа или направя това, което ще спечели сърцето му. Той винаги ставаше от леглото ми твърде бързо, а аз лежах и го гледах – наситена, но разтърсена. Никога удоволствието не е причинявало тъй дълбока болка.

Минаха година, две, три, четири. Не заченах. Консултирах се с астролозите на краля и лягах с Анри в препоръчания момент. Шепнех езически молитви и магически заклинания. Мадам Жонди сложи корен от мандрагора под дюшека ми. Следвах съветите на Аристотел и ядях пъдпъдъчи яйца, цикория и виолетка до втръсване. Спазвайки стриктно инструкциите на Агрипа, изработих талисман на Венера за плодовитост и го сложих до мандрагората. Напразно.

Херцогиня Ан д'Етамп започна пак да шушука в ухото на любовника си и на всички, склонни да я слушат. Дворът се раздели на два лагера – поддръжници на застаряващия крал и коварната му метреса и заложили на бъдещето привърженици на Анри и Диан дьо Поатие. Херцогинята ревнуваше жестоко – смяташе Диан за своя съперница и искаше да я срази. Най-добрият начин според нея бе да доведе нова съпруга на дофина – упорита и вироглава, която гама да приема благосклонно като мен любовницата на Анри. А ако това навреди на мен, фаворитката на краля, толкова по-добре.