Двор от крила и разруха

Огромна сянка прелетя над площадката и думите й секнаха. Но не Рисанд кацна между нас, а…

Изпращам ти друг красавец, на когото да се възхищаваш — обяви Рис. Не е по-хубав от мен, разбира се, но поне се нарежда на второ място.

Когато сенките, увиващи се около него, изчезнаха, Азриел прецени напрежението между Неста и Касиан, после ми хвърли леко състрадателен поглед.

— Трябва да започнем урока по-рано.

Нещастна лъжа, но все пак отвърнах:

— Добре. Не ми пречи.

Касиан измери злобно първо мен, а след това и Азриел. Никой от двама ни не му обърна внимание, а аз тръгнах към сенкопоеца, размотавайки плата от ръцете си.

Благодаря ти, казах по връзката.

Довечера ще ми се реваншираш.

Опитах да не се изчервя от образа, който Рис изпрати в главата ми — нагледно предложение как точно да му се отблагодаря, — и пуснах щитовете в съзнанието си. Можех да се закълна, че от другата им страна пръсти с остри нокти погалиха черния диамант в знак на чувствено, безмълвно обещание. Преглътнах тежко.

Азриел разгърна крила и яркото слънце озари тъмночервените и златисти петна по тях. Той разтвори обятията си за мен.

— Боровата гора ще е удобно място. Онази до езерото.

— Защо?

— Защото е по-добре да се пада във вода, отколкото на твърди скали — кръстоса ръце Касиан.

Коремът ми се сви. Въпреки това позволих на Азриел да ме вземе със себе си. Той ме обгърна в уханието си на хладовита нощна мъгла и кедър, а сетне с един мощен размах на крилата си вдигна прахоляка от площадката във въздуха.

Посрещнах присвития поглед на Касиан и му се ухилих широко.

— Успех! — рекох, а Азриел, Котелът да го благослови, ни изстреля в безоблачното небе.

И двамата дочухме гневната, цветиста ругатня на Касиан, но не благоволихме да й окажем внимание.

Касиан беше генерал — генералът на Двора на Нощта.

Със сигурност щеше да се справи с Неста.