Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Време е да се приготвяш за слизане. — Гоблинът му отправи една широка, насърчителна усмивка.
— Пристигнахме ли? — Ронин се отърси от мрачните мисли и се взря в мъглата. — Не виждам нищо.
Войд, който също се усмихваше щастливо, взе въжената стълба и хвърли свободния й край през борда. Единствените звуци, които се чуха, бяха ударите на въжето в корпуса. Очевидно долният край не бе опрял никъде.
— Стигнахме. Това е мястото, господарю магьосник, честна дума! — Войд посочи към перилата. — Вижте сам!
Ронин го направи, като държеше гоблините под око. Подозираше, че те могат да опитат да го изхвърлят зад борда въпреки заповедите на Детуинг.
— Нищо не виждам.
Нълин го погледна извинително.
— Заради облаците е, господарю магьосник! Те крият нещата от човешките очи! Ние гоблините имаме по-остро зрение. Под нас има напълно безопасен хребет. Слезте по стълбата, а ние нежно ще ви спуснем, ще видите!
Магьосникът се поколеба. Най-силното му желание бе да се отърве от дирижабъла и неговия екипаж, но не можеше да приеме на доверие думите на гоблините.
Без предупреждение лявата му ръка сама се стрелна напред и хвана изненадания Нълин за гърлото. Един глас — не неговият, но прекомерно познат — изсъска:
— Дадох заповед да не играете никакви номера и да не вършите предателски деяния, червеи такива!
— Мммилост, велики и ссславни гггосподарю! — давеше се Нълин. — Само игричка! Само иг… — Той не можа да произнесе нищо повече, защото ръката на Ронин го стисна още по-здраво.
Свеждайки погледа си надолу, безпомощният магьосник видя черния камък на медальона да излъчва слаба светлина. За пореден път Детуинг бе поел контрола над своя съюзник.
— Игричка? — отрониха устните на Ронин. — Значи обичате игричките? Имам една игричка за теб…
Без никакво усилие човешката ръка повлече съпротивляващия се Нълин към перилата.
Войд нададе крясък и изприпка към двигателя. Ронин се бореше срещу контрола на Детуинг, защото бе сигурен, че черният левиатан възнамерява да изхвърли Нълин от кораба. Въпреки че магьосникът не хранеше любов към гоблина, той не желаеше кръвта на създанието по ръцете си — дори когато те бяха под контрола на дракона.
— Детуинг! — изръмжа той, осъзнавайки със закъснение, че в момента може да движи устните си. — Детуинг! Не го прави!
„Нима би предпочел да те въвлекат в малката си лудория, човеко? — прозвуча гласът в главата му. — Падането не би било никак приятно за онези, които не умеят да летят…“
— Не съм чак такъв глупак! Нямах намерение да прекрачвам борда — не и на честната дума на някакъв гоблин! Ти не би си правил труда да ме спасяваш, ако ме смяташе за толкова изкуфял!
„Вярно…“
— Аз също притежавам известни сили! — Ронин вдигна другата си ръка, която Детуинг не бе сметнал за нужно да употреби. Произнасяйки няколко думи, магьосникът създаде над показалеца си пламък и след това го насочи право към изпълненото с паника лице на Нълин. — Има и други начини да дадеш на един гоблин урок по доверие.
Едва успяващ да диша и неспособен да се освободи, Нълин ококори очи и се опита да поклати глава.
— Бббъди добър! Исках само да се пошегувам! Не исках да нннараня!
— Но ще ме свалите на подходящо място, нали? Място, което Детуинг и аз ще одобрим?
Нълин успя само да изписука.
— Този пламък мога да го направя и по-голям. — Магическият огън удвои дължина си. — Ще стигне, за да прогори корпуса дори ако съм отдолу, може би ще взриви горивото…
— Ннняма повече номера! Ннняма повече номера! Обещавам!
— Видя ли? — попита огненокосият магьосник своя невидим съюзник. — Няма нужда да го хвърляш през борда. Освен това може пак да ти потрябват услугите му.
„Ти избра… магьоснико“.
Човекът издиша, след което погледна към все още треперещия Войд и извика:
— Е? Закарай ни до планината!
Войд се подчини незабавно и започна обезумяло да мести ръчки и да проверява стрелки. Нълин най-накрая се съвзе достатъчно, за да се присъедини към партньора си.
Ронин изгаси магическия пламък и отново хвърли поглед през перилата. Сега вече можеше да различи някакви скални образувания — зъберите на Грим Батол, както се надяваше. Доколкото бе разбрал от видението, внушено му от Детуинг, драконът искаше да го стовари право на върха — за предпочитане в близост до някой водещ навътре отвор. Несъмнено гоблините бяха наясно с това. Всеки нов опит да се отклонят от заповедите означаваше, че още не са научили колко безразсъдно е да ядосват далечния си господар, защото Детуинг надали щеше да ги остави да се измъкнат от наказанието втори път.