Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Младата слугиня се върна изнервена… но чак след като Ксавиус бе чакал няколко минути. Държейки главата си сведена, тя поведе съветника през дебелите, майсторски изографисани дъбови врати, които водеха към личните покои на кралицата.
Само няколко пъти бе посмял да я срещне тук, насред най-личното й светилище. Ксавиус донякъде знаеше какво да очаква; Азшара щеше да изглежда съвършена и изкусителна, без сякаш изобщо да забелязва това. Това бе нейната игра и тя играеше добре, но той се чувстваше подготвен. Знаеше, че я превъзхожда.
И наистина, кралицата на нощните елфи лежеше с ръка зад главата си, а две облечени в коприна слугини стояха коленичили наблизо. В обсега на Азшара се намираше сребърен поднос със смарагдова гарафа за вино, а една полупълна чаша издаваше, че вече е опитала от изтънчената напитка.
— Скъпи мой лорд съветнико — каза тя нежно като дихание. — Сигурно имаш да ми казваш нещо от ужасяваща важност, за да искаш аудиенция в този час. — Тънкият блестящ чаршаф подчертаваше изящните й форми. — Затова се постарах да се настаня колкото мога по-удобно.
С юмрук на сърцето той падна на едно коляно. След това, с поглед впит в пода, отвърна:
— О, Светлина на Светлините, Обично сърце на народа, благодарен съм Ви за предоставеното време. Скърбя, че Ви притесних точно сега, ала имам особено интересен подарък, наистина достоен за кралицата на нощните елфи и целия свят. Мога ли да Ви го покажа?
Ксавиус леко вдигна поглед и видя, че е приковал вниманието й. Премрежените й очи не успяваха да скрият растящото любопитство и нетърпение. Азшара помръдна леко върху леглото, а чаршафите се извиха около гърдите й…
— Събуди интереса ми, скъпи мой Ксавиус. Ще те удостоя с честта да ми покажеш подаръка си.
Високият съветник се изправи и се обърна към вратите, след което щракна с пръсти.
От външната стая се чу удивено ахване и още две слугини се затичаха вътре, търсейки утеха и защита при своята господарка. Азшара се намръщи и приседна, почти оставяйки чаршафът да падне.
Четиримата страшни войни прекрачиха в спалнята на кралицата. Бяха толкова високи, че им се наложи да се наведат, за да не издерат рамката на вратата с рогата си. След като влязоха, застинаха в права редица, с щитове пред бронираните им гърди и боздугани вдигнати високо за поздрав.
Азшара се приведе напред, възхитена от гледката:
— Какво са те?
— Те за Ваши, кралице моя! Защитата на живота Ви е техен дълг и единствената им причина да съществуват! Вижте, Ваше величество, новите си пазители!
Съветникът видя, че наистина я е зарадвал. Великият щеше да изпрати през портала още небесни войни, но тези бяха първите и при това й принадлежаха. В това бе цялата разлика.
— Колко прекрасно — измърмори тя и протегна ръка към една от слугините. Младото момиче веднага се протегна за короната на Азшара. Другите оформиха стена, която скриваше от Ксавиус и адските пазачи всичко, освен главата на кралицата.
— Колко подобаващо. Подаръкът ти е приет.
— Щастлив съм, че Ви доставих удоволствие.
Слугините отстъпиха. Сега кралица Азшара беше облечена в полупрозрачна рокля с цвят на скреж. Стана от леглото и грациозно пристъпи към извисяващите се фигури. Огледа всеки от тях, а шлейфът на роклята й се носеше след нея по мраморния под. От своя страна адските пазачи стояха толкова неподвижно, че можеха да бъдат объркани със статуи.
— Има ли още?
— Скоро ще има.
Тя се намръщи.
— Толкова малко след толкова време? А как ще дойде самият велик бог през портала, ако не можем да допуснем тук повече от родството му наведнъж?
— Извличаме сила от Кладенеца колкото можем по-бързо, прекрасна моя кралице. Има противоречиви течения, външни реакции, влияние на други магьосници…
Като дете, протягащо се към новата си играчка, Азшара докосна леко с пръсти блестящата броня на единия от новите си телохранители. Чу се леко съскане. Кралицата отдръпна ръка, а на съвършеното й лице бе изписано доволно изражение.
— А защо тогава не си отрязал Кладенеца от подобни външни намеси? Това ще направи задачата ви много по-проста.
Лорд Ксавиус отвори уста, за да обясни защо спецификата на магията на Аристократите няма да позволи такова нещо… и осъзна, че няма добър отговор. Предложението на Азшара беше добро… всъщност, направо неоценимо.
— Вие сте истинска кралица — изкоментира той накрая.
Златните й очи впримчиха неговите собствени.