Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
И нямаше никой, с когото Джарод да може да говори за притесненията си. Най-близкият му довереник беше Ронин, но човекът продължаваше да настоява, че нощният елф трябва да се научи да живее с промените в живота си.
Дори не си и помисляше да отиде при жреците, за да се изповяда и да се отърси от напрежението и съмненията си. Сега, когато Майев бе почти върховна жрица, всичко, което брат й кажеше, със сигурност би стигнало до нея… а офицерът не искаше подобно нещо.
Джарод яздеше сам през лагера — нещо, което почти не му се случваше, откакто му бяха натрапили командването на армията. Бе казал на адютантите си, че няма да се бави, така че нямаше нужда да го следват. Освен това вече всички го познаваха. Ако някой го търсеше, трябваше само да попита и веднага щеше да го намери.
Постоянно му отдаваха чест и немалко го гледаха с искрена благодарност в очите. Някои от сестрите на Елун, работещи неуморно сред ранените, вдигаха глави и кимаха с уважение. За щастие Майев не беше сред тях.
Една малко по-дребна жрица намести шлема си, видя го и незабавно се затича към него. Джарод спря пантерата си, изплашен, че жената може да носи съобщение от сестра му, която иска да се види с него, но знаеше, че не може да се измъкне.
— Командир Шадоусонг! Така се надявах да ви видя отново!
Джарод огледа лицето на жрицата. Привлекателна, макар от близо да се оказа по-млада, отколкото му се видя първоначално. Лицето беше познато, но къде…
— Шандрис… ти беше Шандрис, нали?
Сирачето, което господарката Тиранде бе поела под крилото си, преди да я отвлекат.
Очите й се разшириха от задоволство, че я помни. Джарод внезапно се почувства много неудобно под напрегнатия й поглед. На Шандрис не й достигаха година или две, за да почнат около нея да се навъртат ухажори, и макар че той самият не беше много по-голям от нея, все пак ги делеше бездна, с размерите на Кладенеца на вечността.
— Да! Командире, чул ли сте нещо за нея?
Сега той си спомни предния им разговор… и всички други преди това. Липсващата й спасителка се оказваше в центъра на всяка тяхна среща. Джарод беше учтив, но не можеше да й даде отговора, който търсеше. Опити за спасяване на жрицата не бяха правени. И как биха могли? Тя със сигурност се намираше в двореца, а още по-вероятно бе убита скоро след отвличането си.
Но Шандрис отказваше да повярва, че Тиранде няма да се върне. Дори когато Малфурион, който все пак бе най-логичният избор за спасител, тръгна на своята мисия, Шандрис почти очакваше друидът да се завърне с жрицата до себе си. Джарод направи мек опит да я убеди, че греши, но младото момиче бе по-твърдоглаво от таурен. Веднъж решеше ли нещо, го следваше неотменно… И именно затова войникът започна да се притеснява, когато младата жрица прояви по-специален личен интерес към него.
— Нищо. Съжалявам, Шандрис.
— А Малфурион? Върна ли се?
Той се намръщи.
— И от него не е имало знак, малката ми, но трябва да ти припомня, че мисията му е на друго място. Онова, което той и другите се опитват да постигнат, е много по-важно за народа ни, дори от стойността, която има спасяването на върховната жрица за теб и, още повече, за друида. Знаеш това.
— Тя не е мъртва!
— И аз не съм казал, че е! — отвърна той рязко. — Шандрис, нищо не би ме радвало повече от това да я спасим, но дори господарката Тиранде би разбрала защо това е невъзможно!
Изражението й замръзна за миг, а после се смекчи.
— Съжалявам! Знам, че имате толкова много за вършене! Не трябваше да ви притеснявам с това, Джарод.
Без да забележи употребата на малкото му име, бившият командир на стражата се опита да я успокои:
— Винаги имам време за теб, Шандрис…
В очите й се появи блясък, който му подсказа, че е стигнал твърде далеч в успокояването. Младата послушница отново го гледаше по начин, по който жените обикновено не гледаха Джарод Шадоусонг.
— Наистина трябва да вървя, Шан…
Но командирът не довърши изречението, защото твърде добре познатият звук на бойните рогове се разнесе над лагера. И Джарод знаеше, че този път това не е грешка и новодошлите не са приятелски настроени. Звукът идеше от фронтовата линия и ревът, който го последва, ясно показваше, че клането отново е започнало.
Той обърна пантерата си по посока на шумотевицата, но една слаба ръка докосна коляното му. Шандрис Федърмуун извика:
— Командире! Джарод! Нека благословията на Елун е с вас…