Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
X.
Предателство
На следващата сутрин Квинт страдаше от втория си махмурлук и спомените му за погледите и израженията на Флак бяха мъгляви. Все пак изпитваше достатъчно безпокойство, за да потърси баща си. Откри Фабриций затворен в кабинета си с Флак. Двамата бяха заети да пишат годежния договор на Аврелия и изглеждаха раздразнени от появата му. Фабриций го отпрати, когато Квинт го помоли да поговорят. Видя разочарованието на сина си и отстъпи малко.
— Ще ми кажеш по-късно.
Квинт излезе и затвори вратата. И други неща му тежаха на сърцето. Беше обидил жестоко Ханон и се чувстваше засрамен. Положението на картагенеца означаваше, че Квинт може да се отнася към него както си пожелае, но разбира се, работата не беше там. „Той ми спаси живота. Сега сме приятели — помисли си Квинт. — Дължа му извинение“. Опитът му обаче да разреши този проблем се оказа толкова безрезултатен, колкото и желанието да говори с баща си. Лесно намери Ханон, но картагенецът се направи, че не го чува, когато Квинт го повика, и изобщо не го погледна в очите. Квинт не искаше да прави сцени, а и в къщата беше толкова оживено, че не можеше да намери дори някой тих ъгъл, където да му обясни. Решението на Фабриций да замине с Флак за Рим, а оттам на война, беше разбунило всички във вилата. Всеки домашен роб беше зает с една или друга задача. Трябваше да се приготвят дрехи, мебели и одеяла, да се полират брони, да се наточат оръжия.
Нещастният Квинт тръгна да търси Аврелия. Не беше сигурен дали изобщо трябва да споменава каквото и да било за Флак. Разполагаше само с два мимолетни погледа, при това засечени под въздействието на твърде много вино. Реши първо да види каква е нагласата на Аврелия, преди да каже нещо. Ако тя гледаше положително на евентуален брак, щеше да премълчи. Последното, което искаше, беше да разклати и без това крехкото ѝ приемане на участта ѝ.
За негова изненада Аврелия беше в отлично настроение.
— Колко е красив само! — възкликна тя. — И изобщо не е толкова стар. Мисля, че ще бъдем много щастливи.
Квинт зарови съмненията си, кимна и се усмихна.
— Струва ми се доста арогантен, но кой човек с подобно положение не е? Верността му към Рим е несъмнена, а това е единственото, което има значение. — На лицето на Аврелия се изписа тревога. — Толкова съжалявам за Ханон. Онези ужасни неща, казани по адрес на народа му, бяха абсолютно ненужни. Разговаря ли с него?
Квинт сведе поглед.
— Не.
Аврелия демонстрира типична женска интуиция и попита остро:
— Какво има?
— Нищо — отвърна Квинт. — Просто ме мъчи махмурлук.
Тя го погледна в очите.
— Скарахте ли се?
— Не — каза той. — Да. Не знам.
Аврелия вдигна вежди и Квинт разбра, че няма да го остави на мира, докато не ѝ разкаже.
— Когато излязох с Гай, останахме с впечатление, че Ханон подслушва отвън — каза той.
— И защо се изненадваш? Все пак става въпрос за война между неговия народ и нашия — хапливо отвърна Аврелия. — А и какво значение има? Той беше вътре, когато Флак разказа най-важната част от историята си.
— Знам — промърмори Квинт. — Но все пак изглеждаше подозрително. Гай понечи да го предизвика, но аз му казах да не си прави труда. Казах, че Ханон е просто гуга.
Аврелия закри устата си с длан.
— Квинт! Как си могъл?
— Веднага щях да му се извиня… но Гай искаше да говорим — неубедително каза Квинт. — Не можех просто да го оставя.
— Надявам се, че вече си му се извинил — строго заяви Аврелия.
Квинт не можеше да проумее новата самоувереност на сестра си. Годежът ѝ сякаш я беше направил с пет години по-голяма.
— Опитах — отвърна той. — Но цари такава суматоха, че не мога да намеря момент да остана насаме с него.
Аврелия сви устни.
— Татко заминава след няколко часа. След това ще има предостатъчно време.
Квинт най-сетне я погледна в очите и каза:
— Не се безпокой. Ще го направя.
По-късно сутринта имаше причина да премисли мнението си за Флак. След подписването на годежния договор чернокосият политик внезапно стана много благоразположен към бъдещия си шурей.
— Сигурен съм, че тази война с Картаген ще приключи бързо, може би дори преди да си завършил военното си обучение — заяви той и прегърна Квинт през раменете. — Не се бой. Ще има и други войни, в които да се прославиш. Галите на северната ни граница открай време ни причиняват неприятности. Илирийците също. А и на македонския цар Филип Пети не може да му се има доверие. Храбър млад офицер като теб може да стигне далеч. Може да се издигне дори до трибун.