Скитник броди по света

— Колкото до тебе — повдигна рамене Никола, — аз нямам пръст в твоето спасение. Тебе те е намерил късно снощи морякът Танас, излизайки от кръчма с неколцина свои другари. Познал те, защото бил вчера на хиподро—ма, когато си съсякъл оня звяр Гийом. Познал те, но щял да си отмине по пътя, защото какво му влизат в работата разправиите между франки и ромеи. И тъкмо се канел да си тръгне, когато ти си изохкал, както си бил в несвяст: «Мамо, мамо, къде си, помогни ми!» Тогава Танас се чукнал по челото и рекъл: «Бе туй юначе е наш човек, българче!» Вдигнали те на ръце и към полунощ те донесли тук. Варвара, гърбавата, рекла: «Аз туй момче ще го поживя, само ми дайте прясно одрана ярешка кожа и едно кошче лук!» Танас на часа се разпоредил и скоро Варвара наложила съдраната ти кожа с лукова каша и някакви други билки, които помагат на рани. Танас и другарите му са хора от кол и въже, дето се казва, нямат нищо свято, но като те познаха, не пипнаха нито пръстена ти, нито брошката и пергамента, дето са в пазвата ти, Танас рече да те гледаме и вардим като свой син и рече, че ще ни платиш за разноските, на което ние се обидихме и му отговорихме, че всеки страдащ човек е наш брат, още повече че този е от нашата, българска кръв.

Ето как протекли работите, след като Пейре ми стовариI двайсетата тояга.

Докато Никола разказваше, когото в паметта си веднага нарекох «чичо Никола», както беше обичайно по нашия край, на няколко пъти ми се зави свят въпреки освежителното питие на «стрина Варвара». Взех да въртя очи и да клюмам и тогава двамата ме уловиха под мишниците, главно чичо Никола, който наистина беше як човек; гърбавата женица едва стигаше до пояса ми. Въведоха ме в собата и ми помогнаха да се просна на кълчищната черга. Преди да затворя очи, погледът ми се срещна с Варвариния; стори ми се, че той погали сърцето ми като грижовна и милостива майчина ръка.