Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Когато спираше, понякога той поемаше глътка въздух, друг път — не. Джун не забеляза как въртящите се червени лампи на линейката осветиха дворовете и стърчащия остатък от клона, на който Питърсън се беше опитал да се обеси. Единият парамедик ѝ помогна да стане и тя с учудване забеляза, че почти не усеща болка. Беше невероятно. Не вярваше чудото да продължи вечно, но го приемаше с дълбока благодарност.
— Ние поемаме, госпожо — каза парамедикът. — Справили сте се страхотно.
— Така си е, Джун — обади си господин Джагър. — Спаси живота на горкия човек.
Тя избърса от брадичката си потеклата слюнка — смес от нейната и на Питърсън — и промълви:
— Може би. А може би щеше да е по-добре да не го бях сторила.
7.
В осем сутринта в четвъртък Ралф се захвана да коси тревата в задния двор. Очакваше го поредният безкраен ден, през който нямаше да е на работа, и косенето беше единственото, с което му хрумна да запълни времето си… но не и мислите си, които се въртяха на собствена безкрайна въртележка като онези за хамстери: обезобразеният труп на Франк Питърсън, свидетелите, записът от срещата с Харлан Коубън, ДНК пробите и най-вече озверялата тълпа пред съдебната зала. Незнайно защо непрекъснато виждаше девойката със смъкнатата презрамка на сутиена — яркожълта панделка, провиснала до лакътя ѝ и подскачаща, докато тя, качена на раменете на приятеля си, гневно размахваше юмруци.
Така се беше унесъл в мислите си, че малко остана да не чуе звъненето на мобилния си телефон. Изключи косачката и без да обръща внимание на тревата, полепнала по маратонките и по голите му глезени, прие разговора:
— Андерсън.
— Обажда се Трой Рамидж, шефе.
Единият от полицаите, които бяха арестували Тери. Все едно се беше случило много отдавна. В друг живот, както казваха хората.
— Какво е станало, Трой?
— Аз съм в болницата с Бетси Ригинс.
Ралф се усмихна — напоследък му се случваше толкова рядко, та му се стори, сякаш е нахлузил маска.
— Тя ще ражда, нали?
— Не, не още. Шефът ме помоли да отида в болницата, защото ти си в отпуск, а Джак Хоскинс още е на риболов на някакво забравено от Бога място.
— Защо сте там?
— Преди няколко часа докараха с линейка Фред Питърсън. Опитал да се обеси в задния двор на къщата си, обаче клонът, за който бил завързал въжето, се счупил. Съседката, някоя си госпожа Гибсън, му направила изкуствено дишане и му спасила живота. Преди малко дойде тук да се поинтересува за него и шефът иска тя да даде показания, както е по протокола, ама на мен ми се струва напълно излишно. Причината е ясна като бял ден. Бог е свидетел, че горкият човек имаше куп причини да посегне на живота си.
— Какво е състоянието му?
— Според лекарите при него се наблюдава минимална мозъчна активност. Шансовете да се възстанови са едно към сто. Бетси каза, че сигурно ще се поинтересуваш.
За миг Ралф се изплаши, че ще повърне закуската си, и се отдръпна от косачката, за да не изцапа.
— Шефе? Чуваш ли ме?
Ралф преглътна надигналата се в гърлото му противна каша от мюсли и прясно мляко.
— Да, чувам те. Къде е Бетси в момента?
— Детектив Ригинс е в стаята на Питърсън заедно със съседката Гибсън. Накара ме да изляза, за да се свържа с теб, защото мобилните телефони са забранени в интензивното отделение. Лекарите им предложиха да поговорят в друга стая, обаче госпожа Гибсън настоя да отговори на въпросите на детектив Ригинс в присъствието на Фред Питърсън. Сякаш си въобразява, че той може да я чуе! Симпатична бабка, обаче явно я мъчат силни болки — личи си по походката ѝ. Да ѝ се чуди човек защо е дошла. Това не е лигавият сериал „Добрият лекар“ и няма да има чудотворно възстановяване.
Ралф предполагаше каква е причината за посещението на госпожа Гибсън. Сигурно си беше разменяла готварски рецепти с Арлийн Питърсън, навярно Оли и Франки бяха израснали пред очите ѝ. Може би Фред Питърсън е изринал снега от алеята ѝ след някоя от нетипичните за Флинт Сити зимни бури. Тя е отишла в болницата, защото скърби и държи да изкаже уважението си, може би и защото изпитва вина, задето не е оставила Питърсън да умре, вместо да го обрече на престой за неопределено време в болнична стая, където дишането му се поддържа от машини.
Ужасът от последните осем дни го връхлетя като приливна вълна. Убиецът не се беше задоволил само с Франки — беше унищожил цялото семейство Питърсън. Пълна победа, както се казва при изборите.