Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Мамка му.

Бетингър познаваше много добре петдесетгодишното си тяло и беше сигурен, че няма да успее да заспи отново, докато не хапне нещо и не изкара останалото в системата му кафе с вода.

Той се прозя и изведнъж яркозелените цифри изчезнаха. Нещо се беше настанило между него и часовника.

Бетингър грабна пистолета.

Осветеният екран се появи отново, съпроводен от леко шумолене.

Детективът засрамено свали пистолета си и изруга вестника, който лежеше на нощното шкафче и бе оживял с помощта на вентилатора на тавана.

Той светна нощната лампа и меката й кехлибарена светлина заля помещението. Барикадата пред вратата изглеждаше недокосната.

Бетингър стана от матрака, протегна се и взе мобилния си телефон. Екранът го уведоми, че няма съобщения. Проверката на килима откри ключовете от колата му, плъзнати под вратата, както му бяха обещали.

Реши, че ще отиде с колата до закусвалнята „При Клод“, за да хапне яйца, а после ще се върне, за да поспи още малко. Дори само още един час със затворени очи щеше да му помогне да преживее настъпващия ден.

Отиде до вратата на тоалетната, промуши с ръка мрака и заопипва стената, за да открие ключа за лампата. Той щракна и крушката на тавана светна.

Присвил очи, Бетингър влезе в помещението, изпика се и си изми ръцете. Направи си няколко пъти гаргара с гореща вода, но не можа да измие ужасния вкус от устата си, който му напомняше изгоряла гума.

— Мамка му.

Докато се обличаше, с удоволствие си спомни, че в закусвалнята има купа с безплатни ментови бонбони срещу лош дъх. Макар сигурно да бяха там от седемдесетте години, щеше да изяде поне няколко.