Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Е, как върви?
Мъжът изсумтя.
— Началникът ми е страхотен. Нали помниш, запозна се с лейтенант Рено на купона.
— О, да.
— Той ме научи на много неща. Но темпото е различно от това, на което съм свикнал — някак си по-бавно е. В същото време не ни достигат хора и останалите се мъчим да оправим цялата документация.
Тя измърмори нещо съчувствено.
— Как е старши офицер Макгуайър?
Усещане, подобно на ревност, се промъкна в душата му.
— Добре — отвърна кратко.
— Нали между вас двамата няма напрежение?
Джо се поколеба.
— Ние сме професионалисти — каза накрая. — Не можем да си позволим да смесваме работата е личния живот.
— Е, това е добре — обади се тя.
От двете страни на линията последва мълчание, докато Джо си припомни целта на обаждането си.
— Забелязах, че пазачите ви не бяха отпред тази сутрин.
— О, да, писна им да наблюдават къщата и да следят Офелия. Нищо не е станало, така че сега трябва да се оправяме както можем.
— Хана Линдстром зае ли това?
— Да, предполагам.
— Но убиецът на Ерик все още е на свобода — отбеляза Джо.
— Знам — съгласи се Пени. — Оставиха ни телефон, на който да се обадим, ако нещо се случи. Поне има напредък в друга посока. Нали си чул за военните, които в близките няколко години умряха един след друг без видими причини?
— Ами…
— Последният беше един от командващите Генералния щаб на армията — напомни му услужливо.
— Имаше нещо такова — сети се Джо.
— Миналия понеделник Хана ми каза, че са били отровени с рицин — обясни Пени развълнувано, — но по различни начини, за да не се установи причината. Тя мисли, че това е същият рицин, продаден от Ерик преди пет години.
— По дяволите — изпъшка Джо и тревогата му нарастваше всеки миг. — Очевидно жертвите са имали нещо общо. Имам предвид, освен начина, по който са били убити.
— Да, Хана все още не е разгадала тази връзка. Но работи с голяма клечка от управлението в Отдела по сигурността. Уверена съм, че рано или късно ще хванат тази откачалка.
— Да, но през това време никой няма да те охранява — изтъкна Джо.
Разяждаше го безпокойство.
— Мисля да си сложа аларма — заяви тя полусериозно.
— Мога да… ъъъ… патрулирам пред вас — предложи той, — ако се нуждаеш от някаква защита.
— О… — това очевидно я свари неподготвена и тя опита да се измъкне: — И без това си достатъчно зает, не мислиш ли?
Искаше ли го тя или не? Не можеше да прецени.
— Виж — каза той, подготвяйки се да бъде отблъснат.
— Не очаквах, че случилото се онази вечер ще бъде само за една нощ — каза откровено и прибави с глас, издаващ желанието му: — Искам още, Пени.
Тя забави отговора си прекалено дълго.
— Отбий се довечера вкъщи — съгласи се най-накрая.
Нетърпението му пламна като газова горелка.
— В колко часа?
— Когато се прибереш. Ще ти сготвя вечеря. Офелия ще работи до късно — подметна Пени.
Той се усмихна на скритото послание, че ще бъдат сами.
— Чудесно. Ще съм там около шест.
— Добре. Ще се видим тогава — каза, сякаш останала без дъх.
Да, тя се опитваше да говори равнодушно, но искаше същите неща, които искаше и той.
Джо затвори телефона и погледна часовника си. Беше неприлично началник да напусне работното място преди подчинените си. Той натисна бутона на вътрешната линия, който го свързваше с офиса на командващия щаба.
— Гейб?
— Сър.
— Трудно ли ще бъде да разкараме всички от тук до пет часа?
— Не е проблем, сър. Кога искате да опразня сградата?
— Мамка му! Върни предишния канал — заповяда Вини и забрави диетичната кола, заседнала в машината за безалкохолно.
Двамата мъже, излегнали се пред телевизора във временното летище в залива Гуантанамо, не му обърнаха внимание. Гледаха комедийно шоу.
Вини скочи към дистанционното и го изтръгна от ръцете на Хайку.
— Казах за смените шибания канал — повтори той, като припряно натискаше копчетата.
Изстена на глас. Това беше тя. Жената, която обсебваше всяка негова мисъл, докато беше буден, стискаше здраво микрофон и съобщаваше новините.
— Ей, престани де! — започна да протестира Хайку. — Тук гледаме телевизия.
— По-добре си гледайте работата. Това е приятелката ми — похвали се Вини и кимна към телевизора.
Другите двама тюлени огледаха Офелия скептично. Облечена в прилепнал жълт пуловер, с медена коса, спускаща се върху раменете, тя изглеждаше достатъчно гореща, за да накара Вини да се разтопи. Той насочи гладния си поглед към розовите й устни и остави звънкият й глас да го облее.