Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Независимо от този епизод премахването на фатимидския халифат има една колкото важна, толкова и неочаквана последица: то дава на Саладин политическия размах, който дотогава му липсва. Естествено Нуреддин не е очаквал подобен резултат. Отстраняването на халифа не само че не прави от Юсеф обикновен представител на господаря на Сирия, но и го превръща в истински владетел на Египет и законен пазител на приказните съкровища, натрупани от свалената династия. Оттогава отношенията между двамата непрекъснато ще се влошават.
След събитията, по време на един смел поход срещу франкската крепост Шаубак, източно от Ерусалим, в момента, когато гарнизонът е готов да капитулира, Саладин научава, че Нуреддин идва да се присъедини към него начело на войските си, за да участва в бойните действия. Без да чака нито секунда, Юсеф нарежда на войниците си да вдигнат лагера и да се приберат с бърз ход в Кайро. В писмо до сина на Зинки той споменава като претекст, че в Египет са избухнали метежи, които го принуждават да тръгне така ненадейно.
Но Нуреддин не се заблуждава. Той обвинява Саладин във вероломство и предателство и се заклева сам да отиде в страната на Нил, за да вземе отново нещата в свои ръце. Обезпокоен, младият везир събира най-близките си помощници, между които и собствения му баща Аюб, и ги пита как да постъпи в случай, че Нуреддин изпълни заканата си. Едни от емирите заявяват, че са готови да воюват срещу сина на Зинки, самият Саладин е склонен да сподели мнението им, но ето че се намесва треперещ от ярост Аюб. Като прекъсва Юсеф сякаш е малко момче, той заявява: „Аз съм ти баща и ако има някой тук, който да те обича и да ти желае доброто, то това съм аз. Но знай, че ако Нуреддин дойде, нищо няма да ме спре да се хвърля на земята и да целуна прахта в краката му. Ако ми нареди да ти отсека главата със собствената ми сабя, ще го направя. Защото тази земя му принадлежи. Ето какво ще му пишеш: Научих, че смяташ да предприемеш поход до Египет, но това не е необходимо; тази страна е твоя и е достатъчно да ми изпратиш бърз кон или камила и аз ще дойда при теб смирен и покорен“.
След събранието Аюб смъмря сина си насаме: „Господ ми е свидетел, ако Нуреддин се опита да вземе само педя от земята ти, аз ще се бия срещу него до смърт. Но защо открито да показваш амбициите си? Времето работи за теб, остави Провидението да действа!“ Убеден, Саладин изпраща в Сирия предложеното от баща му послание, а успокоеният Нуреддин се отказва в последния момент от наказателната експедиция. Но Саладин си взима поука от преживяната тревога и провожда един от братята си, Тураншах, в Йемен със задачата да завладее планинската земя в югозападния край на Арабския полуостров, за да има семейството на Аюб къде да се подслони, в случай, че синът на Зинки намисли отново да завладява Египет. И така Йемен е превзет без каквито и да е трудности… „в името на крал Нуреддин“.
През юли 1173 година, по-малко от две години след неосъществената среща край Шаубак, събитието се повтаря. Саладин воюва източно от река Йордан, а Нуреддин събира войските си и тръгва към него. Но отново изплашен от мисълта да се изправи пред господаря си, везирът побързва да тръгне назад към Египет с мотива, че баща му е на смъртно ложе. Наистина, Аюб е в кома след падането си от кон. Но Нуреддин не приема подобни извинения. Когато Аюб умира през август, той си дава сметка, че в Кайро вече няма нито един човек, на когото да има пълно доверие. И решава, че е дошъл моментът да поеме лично в ръце египетските дела.
Нуреддин започна да се готви да превземе Египет и да го изтръгне от ръцете на Салахеддин Юсеф, защото бе разбрал, че последният избягва да воюва с франджите от страх да не се наложи да се събере с него. Нашият летописец Ибн ал-Атир, който е петнадесетгодишен по време на събитията, застава открито на страната на сина на Зинки. Юсеф предпочиташе франджите да са на границата му, отколкото да има Нуреддин за непосредствен съсед. Тогава Нуреддин писа в Мосул и на други места да му изпратят войски. Но докато се готвеше да тръгне с войниците си срещу Египет, Бог му изпрати заповед, която никой не може да оспори. Господарят на Сирия ляга тежко болен, повален, както по всичко личи, от силна ангина. Лекарите му предписват кръвопускане, но той възразява: „Не се пуска кръв на шейсетгодишен човек“. Опитват други лечения, но без резултат. На 15 май 1174 година в Дамаск е обявена кончината на Нуреддин Махмуд, светия крал, муджахида, обединил мюсюлманска Сирия и позволил на арабския свят да се готви за решителна борба срещу завоевателя. Вечерта във всички джамии прииждат хора, за да прочетат стихове от Корана в негова памет. Въпреки конфликта им през последните години с течение на времето Саладин ще се прояви много повече като негов последовател, а не съперник.