Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Едва ли можете да си го представите… Около десетина метра. Дори повече.
— Доста голямо нещо — съгласи се Димби. — Десет метра колко са?
— Какво представляват? — поиска да знае и Мокси.
— Това е голямо количество — отвърна Лиско. — Представете си един метър.
— Е?
— И го умножете по десет. Тогава ще разберете колко голямо нещо е питонът… Някои твърдят, че е по-голям, други разправят, че е още по-голям от питона, за който разправят първите, които се съгласяват с вторите, защото никой не е отишъл с метър да го мери… Важното е, че е избягал.
— Лиско!
— Кажи, Домби.
— Като е избягал, да си избяга…. Който може — да бяга. Лиско се засмя и това го поразведри, може би чак от този
момент той стана истински участник в разговора.
— Успяхте да ме развеселите — призна си той. — Затова ви обичам. Мисля, че затова са приятелите. В тежки моменти
на размисъл да дойдат и да те развлекат… Както стоите пред мен и задавате наивни въпроси, знаете ли, подозирате ли поне малко какво значи един питон да бъде на свобода?
— А бе, Лиско, не разбра ли, че ние не знаем какво е това питон? — изтърси откровено Мокси. — От един час се разправяме за разни избягали питони, а не знаем какво представляват дори питоните, които не са избягали.
— Какво? — учуди се Лиско.
— И аз не знам — призна си Димби.
А Домби заяви, че някога, преди много време, знаел, но сега не си спомня, понеже е забравил.
— Ех, приятели! — въздъхна лисичето. — Питон!… Това е… И децата го знаят… Това е нещо извънредно голямо.
— Е, сега разбрах — рече Мокси.
— Така кажи — рече Домби. — А живо ли е това нещо?
— Добре, че дойдохте — засмя се Лиско на глас. — Питонът е нещо много живо. Повече, отколкото можете да си представите.
— Добре де, предмет ли е, или нещо обратно?
— Може би е същество?
— Или пък някое десетметрово вещество?
— Не е нито предмет, нито обратното на предмет, нито същество, нито вещество — отвърна весело Лиско. — И на мен не ми е ясно, но знам със сигурност, че питонът е чудовище.
— Чудовище? — извикаха едновременно и тримата.
— Ами да… Най-обикновено огромно чудовище… Къде отивате?
Димби каза, че си отиват, понеже им станало напълно ясно.
Домби каза, че си тръгват, тъй като са дошли само да го видят.
Мокси каза, че когато някой се задълбочи в мислене, не бива да го безпокоят и му пожела приятно мислене за питона.
— Но не разбирам! — протестира Лиско. — Дойдохте, разбъркахте мислите ми и си отивате.
— А бе ние дойдохме за друго, но карай да върви! — каза Димби.
— Довиждане! — каза Домби.
— Чакайте! — извика рязко Лиско.
Димби и Домби спряха до първия храст, зад който смятаха да кривнат.
— Къде е Мокси? — запита Лиско.
— Оттук се вижда като малка точка — отвърна Димби.
— Повикайте го!
— Моксииии! — извика Димби. — Ела! Лиско те вика.
— Мани тая работа! — извика Мокси отдалеч. — Да не съм луд!
— Не ще — доложи Димби.
— Пък и ние си отиваме — доложи Домби.
— Тогава довиждане!
Лиско им показа гърба си.
Димби и Домби дори не помислиха, че това е обидно. Тяхното единствено желание бе да се докопат до храста. Щом се скриха от погледа на лисичето, Домби драсна като ужилен, но и Димби не се подвоуми. Като бягаше зад приятеля си, Димби се чудеше как това пълничко момченце в подобни моменти тича по-добре и от шампион по бягане през пресечена местност.
Бегачите стигнаха при Голямата Полянка, където ги чакаше Мокси.
— Мокси, защо избяга? — запита задъхано Домби.
— Оня е луд, ще знаете!… Не разбрахте ли? Отново замисля нещо.
— И на мен ми се стори, че замисля — рече Димби.
— Че той си го каза… Мисля, вика. Разбърквате мислите ми, вика. Значи замисля нещо.
— Наистина, Мокси. Добре, че избягахме.
— Да, но нали щяхме да му натриваме мутрата или носа?
— Мани тая работа! — рече Мокси. — Не ме интересува. От такъв — далеч! Какво ще му натриваш и обясняваш?… Не виждаш ли — отиваме да му натрием носа, а той: вие ли сте, вика… Говорим му цял час, натриваме му носа, а той: мисля, вика.. Най-добре да си ходим на реката.
— Хайде!… Цял живот няма да се занимаваме с него.
— Домби. Какво е това питон?
— А, някакво чудовище, Димби.
— И то избягало.
— И то не от другаде, а от зоопарк.
— Най ме е страх от чудовища — заяви Мокси. — Не знам да има нещо по-страшно от чудовищата.
Те разговаряха дълго по този въпрос и за сетен път се убедиха, че Лиско е неразбираем, упрекнаха го, че хвърчи по облаците, някой каза, че е проклет, защото само проклети личности могат да забъркват каши с вълци, куфари, къртици, а на всичко отгоре и с чудовища. Щом се върнаха на темата за чудовищата, дойдоха до заключението, че чудовищата са още по-страшни,