Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
отколкото са мислили досега, и Мокси рече:
— Вижте какво.
— Какво? — запита Димби.
— Не ми се ходи до реката…
— Защо?
— Внезапно реших да се прибера у дома и да не излизам известно време.
— Взе ми думата от устата — заяви Домби. — Тъкмо щях да ви кажа да отидете сами до реката, понеже реших да се прибера у дома. Понякога у дома е по-приятно, отколкото на реката. Седиш си у дома, гледаш през прозореца, излегнеш се, много е приятно у дома… Така че вървете на ре…
— То пък една река! — рече Димби. — Откога мечтая да си постоя у дома и който ме потърси, да се учуди и да каже, а, какво търсиш у дома си, просто невероятно, а аз да му кажа, че обичам невероятните неща… Довиждане!
— Димби!
— Какво, Домби?
— Предлагам да си вървим тримата накуп.
— Идеята ми харесва — забеляза Мокси. — Добре ще е да вървим накуп и Димби да поглежда назад.
— Защо тъкмо аз?
— Защото ти ще вървиш отзад, Домби отпред, а аз по средата. Ще ме изпратите и ще се приберете.
— Може — съгласи се Домби, — защо не?… Особено ако аз вървя по средата и ако минем най-напред покрай нас, понеже живея най-близо.
— Димби!
— Какво, Мокси?
— Не мога да разбера защо чувствувам нещо като страх. Сякаш нещо ме дебне тук или някъде другаде… Може и да ми се струва, но… — Мокси понижи гласа си. — Димби!…
— Какво, Мокси?
Мокси посочи с глава апаратурите върху тревата:
— Какво ще кажеш?
— А сега де!…
Какво ли може да представлява туй нещо, а? — прошепна Мокси.
— Това се питам и аз — прошепна Димби. — Домби, какво ще кажеш?… Не ти ли се струва, че това нещо през цялото време стои до нас?
— Стои и дебне — прошепна Домби.
— Не поглеждай към него — прошепна Димби и тримата се обърнаха с гръб към магнетофона и камерата. — Да не помисли, че говорим за него.
Мокси се разтрепери и зешептя:
— Това нещо ми прилича на…
— Не споменавай името му.
— Но вие разбрахте на какво ми прилича, нали?
— Да.
— И на вас ли ви заприлича на същото?
— Трябва да се махнем — прошепна Димби, — но бавно, да не разбере. — Димби повиши глас и каза колкото се може по-нехайно: — Домби, смятам да се разходим някъде и пак да се върнем.
— Добре, Димби — отвърна високо Домби. — Да видим онова дърво и пак да се върнем.
— Какво? — зачуди се Мокси, който не бе разбрал нищо. — Защо да се връщаме?
— Ами добре е да се върнем — каза високо Домби. — Обикновено стоим тук.
— Понеже винаги се връщаме тук — каза високо Димби. — Колкото и да се разхождаме. Тук е много приятно.
— Що за глупоси! — ядоса се Мокси. — Защо да се връщаме при Чудовището?
— Шшт!
— Млъкни!
— Мокси — извика Домби, — разбери, че ако на теб не ти се връща, на мен ми се връща много.
— Боже мой, Димби, какво ще правим при Чудовището?
— Ааа, Мокси, никой не ти дава право да наричаш това добро нещо там Чудовище!
Мокси ги погледна недоумяващо в очите, а те се мъчеха да му смигнат, с леко поклащане на главата му сочеха назад. Магарето дълго време не разбираше нищо, но накрая се досети и изтръпна съвсем.
— Дда не мислите, чче ссамо вие ще се върнете? — рече внезапно то. — Аз ще се върна дори по-рано, защото тук ми е най-приятно. Изобщо тук е най-удобното място в цялата гора и просто съжалявам, че ще се разходим до дървото.
— Само до дървото! — настоя Димби.
— И се връщаме! — убедително подчерта Домби.
— Аз тръгвам! — извика Мокси и хукна.
Както убеждаваха онова нещо, че ще се върнат ей сега, Димби и Домби ускоряваха крачките си, после плюха на петите си и се понесоха. Да настигнат Мокси беше немислимо. Мокси вече изобщо не се виждаше и нямаше сила, която можеше да го спре.
В бързината Мокси и компанията бяха хванали пътеката, която ги изведе на Малката Полянка. Бягащият Мокси видя замисления гръб на Лиско и спря да си отдъхне. След него връхлетяха Димби и Домби. Тримата дишаха зачестено, искаха да си починат светкавично и по-бързи от светкавица, да се понесат нататък.
— Ей, какво ви става? — учуди се Лиско.
— Ти си непоносим! — ревна в лицето му Домби.
— Стига вече! — изкрещя Димби.
— Мокси, какво има?
— Засрами се! — изкрещя Мокси. — Съсипа ни!
— Така ли?
— Отново ни въвлече! — затюхка се Домби. — Слушай, този питон според теб кога е избягал?
— Преди няколко дни.
— От зоопарка?
— Италианския зоопарк — потвърди Лиско.
— И къде е сега?
— Никой не знае — отвърна бавно Лиско. — Видели са го край Мичурин, край Бургас, край Варна… Навсякъде. Някои го зърнали да плува в морето. Говори се, че запрашил към Сингапур, но се върнал… Нищо не се знае. Питонът може да бъде навсякъде.