Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Графът се изправи, погали жена си по бузата и се обърна към Софи:
— Сега да я оставим за малко сама с нещастието й, а след час ще се върнеш, за да се погрижите за роклята, нали?
Софи кимна. Просто нищо друго не можеше да направи.
13.
— Какво става тук, Александра? Джъркинз ми каза, че Дора му казала как чула мисис Пийчъм да казва на Холис, че Райдър се бил оженил. Оженил се бил! Абсурд! Това просто не може да е вярно. Навярно някоя от неговите уличници се опитва да мине за почтена и да ни заблуди. Навярно ще иска пари — те всички искат пари. А както чух, имала и дете! Това вече минава всякакви граници. Дошла съм, Александра, да ти помогна да се отървеш от нея. Ти си болна и нищо чудно, че момичето е успяло да те заблуди. Мили Боже! Това тя ли е? Тук, в твоята спалня?! Изглежда точно така, както предполагах — като някоя преоблечена уличница. Веднага напусни къщата ми! Вън!
И театрално посочи с ръка към Софи, която застина до камината и не сваляше очи от нея. Враждебният глас натрапчиво звучеше в ушите й, тя се скова от ужас и направо не знаеше какво да каже.
— О, Господи! — простена Алекс, притвори очи и в миг доби наистина много болнав вид.
Софи стоеше насред стаята, облечена в една от роклите на Алекс, която едва скриваше глезените й, а над талията й стоеше прекалено свободно, тъй като, както бе отбелязал и графът, Софи нямаше единствените по рода си гърди на Алекс. Какво ли искаше да каже с това „уличниците на Райдър“?
Алекс събра сили и се повдигна от възглавниците.
— Скъпа Лидия, това е Софи Шербрук, новата ти снаха. Софи, това е лейди Лидия, майката на Райдър.
— Това не е възможно! — твърдо каза вдовицата и постави ръце на хълбоците си. — Я се погледни! Виж тоя парцал, който си облякла — на нищо не прилича! Грозен, евтин… Приличаш на уличница, която се опитва да мине за почтена жена! Но мен не можеш да ме заблудиш така лесно, както снаха ми.
— Всъщност, мадам, това е една от моите рокли, която преправяме за Софи.
Но дори и след това явно доказателство, че греши, лейди Лидия изобщо не се разколеба и дори не се опита да се извини на снаха си, задето я е обидила — това й се случваше толкова често, че не би й стигнало времето да се извинява. Все още стоеше с ръце на хълбоците, ноздрите й потръпваха от възмущение и нямаше никакво намерение да отстъпва. Погледна пак към Софи и рече:
— Този цвят изобщо не й отива. Прави я много бледа. Та значи твърдиш, че си съпруга на Райдър, а? Не е възможно. Райдър винаги се е надсмивал над самата мисъл за брак. Предпочита да е свободен, за да може да бъде с много жени. Така че ти несъмнено си една лъжкиня, една авантюристка, и несъмнено…
— Съжалявам, Алекс, просто съвсем за малко я изпуснах! Здравей, мамо.
Беше графът. Дишаше тежко и Софи за миг я напуши смях, като си представи как този суров мъж търчи нагоре по стъпалата, за да обуздава майка си.
— Аа, както виждам, вече сте се запознали със Софи. Тя пристигна с по-малкия си брат Джеръми.
Припомнил си, че в тази къща той е господарят, графът величествено влезе в стаята, но щом се приближи до Софи, й намигна. Спря се, огледа я от глава до пети и се обърна към жена си:
— Видя ли, че се оказах прав? Ти си единствена по рода си. Мамо, няма ли да поздравиш Софи с добре дошла в Нортклиф Хауз?
Графът седна на изящния стол, който изстена под тежестта му, без да свали очи от лицето на майка си. На нейно място Софи щеше да измърмори нещо незначително и да избяга от стаята. Молеше се никога да не й се налага да се изпречва срещу този мъж, който й се струваше по-опасен и от най-острия нож.
— Това пък какво значи?! — заядливо попита лейди Лидия. — Хайде, Дъглас, не ми разправяй, че си й повярвал. Виж я само — ами че Райдър не би я и погледнал втори път.
— И все пак го е направил, мамо, защото наистина са женени. Получих от Райдър писмо, с което ми представя и нея, и Джеръми. Така че бъди добра да си наденеш една от най-хубавите усмивки и да я поздравиш.
Софи щеше само глуповато да се усмихне, ако тези тихи и спокойни думи бяха отправени към нея. Но лейди Лидия само за миг се поколеба и после безизразно каза:
— Моят син, на когото дължа уважение, понеже е граф, те е приел в този дом. Но ще видим дали ще останеш, когато и другият ми син се завърне.
Изправи се, сякаш бе глътнала бастун, и излезе от стаята.
А графът се обърна към все още пребледнялата си жена:
— Да не си се опитвала да я поучаваш, Алекс? Този изправен гръб предполага, че си се държала с нея най-арогантно. Да не би да си я поучавала, а?
— Ти по-добре да беше дошъл малко по-рано — отговори Алекс.