Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Пълният съдия се поколеба, загледан в буреносното изражение на Куотърмейн, после забърза след колегата си.
Куотърмейн обаче остана на мястото си. Хвърли листа в камината. Дрейк си наля чаша порто, предложи и на Куотърмейн.
Той я прие и я стисна толкова силно, че Дрейк си помисли, че ще я счупи.
— Най-после сами — каза Дрейк и отпи.
Куотърмейн сякаш се отпусна и пресуши чашата си.
— Как успяваш?
— Какво да успявам? — Дрейк вдигна чашата си на светлината, наслаждавайки се на бистротата на виното.
— Това с изчезването на пресата. Прякорът ти не ти подхожда, Драконе… Би трябвало дати викат Магьосника.
Дрейк се поклони, но замръзна, когато Куотърмейн добави тихо:
— Или може би Осквернител на невинни ще ти подхожда повече.
Дрейк бавно се изправи. Преструвката вече я нямаше.
— Недей да говориш за годеницата ми по този начин.
Сега беше ред на Куотърмейн да се вцепени, но бързо се съвзе.
— Глупости. Тя те мрази. Сега Хенри я подготвя за дебюта й след два дни. Красавица като нея трябва да бъде показана на всички в Лондон, за да й се възхищават.
Дрейк несъзнателно направи една крачка към Куотърмейн.
— И ти наричаш мен осквернител? Аз поне ще я държа на сигурно място, като изключително ценно същество, каквото тя е, вместо да я предлагам на тепсия на всеки комарджия или пияница в Лондон.
Куотърмейн тръгна към стълбите, но спря до вратата.
— Дамата ще остане вярна на произхода си. Ти си един груб, безименен негодник, който се страхувала покаже лицето си, и това е факт, който ще докажа пред всеки жив човек в Лондон. — Куотърмейн хвърли изящната кристална чаша към главата на Дрейк.
Дрейк я избегна. Тя се разби в гардероба зад него и го посипа със стъкло. Той извади едно парче от врата си и го захвърли, сякаш кръвта беше нещо евтино, особено неговата собствена.
— О, значи вече не играем, така ли? Ако с Калиста се случи нещо, ти си мъртъв. — Гласът му беше леден, спокоен.
Усмивката на Куотърмейн помръкна леко.
— Пази си гърба. — Той тръгна нагоре по стълбите.
— О, ще го направя. И, Куотърмейн — Дрейк го изчака да се обърне, — наслаждавай се на щастливия си дом тази вечер.
Куотърмейн се намръщи и продължи.
Спокойната фасада върху лицето на Дрейк се разби като счупената чаша. Събра с треперещи ръце остатъците от безценната венецианска чаша, за която се говореше, че е принадлежала на Катерина ди Медичи. „Заплашвай ме колкото си искаш“ — помисли си, — „но ако използваш Калиста срещу мен, ще разбереш, че Дракона все пак си заслужава името.“
На сутринта, два дни по-късно, Дрейк изчака да пристигне вестникът, преди да отиде да види Клайд. Разгледа го и се усмихна, когато видя малката статия. Облече се бързо и пъхна вестника под мишница. Колко добре щеше да подейства на Клайд тази новина.
Клайд беше облечен и спореше с арабина на този звучен език, от който Дрейк винаги се бе възхищавал.
— Добре съм. Искам да се прибирам вкъщи.
Арабинът, Хасан Асаби, го гледаше с воднистите си тъмни очи.
— Никой от нас вече не е толкова млад, приятелю. Все още съществува риск от инфекция.
Подутите, насинени очи на Клайд все пак успяха да придобият онзи опърничав поглед, който Дрейк добре познаваше.
— Иншалла.
— Не, упорито старо муле, ти сам си пречиш. — Дрейк говореше арабски със същата лекота.
Двамата мъже се обърнаха към него и въздъхнаха облекчено. Очевидно спореха отдавна.
— Теб ще те послуша — каза Хасан.
Едновременно с него, Клайд каза:
— А, знаех си, че ще дойдеш за мен.
Дрейк седна на ръба на леглото и му показа статията, описваща обира в дома на един от най-известните английски търговци. Името на търговеца не се споменаваше, но от намеците ставаше ясно, че това е Куотърмейн. Бяха откраднати произведения на изкуството и скъпоценности за над петдесет хиляди лири.
Клайд четеше бавно, примигвайки, за да проясни погледа си. Когато свърши, вдигна очи объркан.
— Какво общо има това с нас? Явно не ти си ограбил къщата на Куотърмейн.
Дрейк се усмихна лукаво и изведнъж разбираща усмивка разтегли подутото лице на Клайд. Той трепна леко, но не можа да сдържи доволството си:
— Изпуснал си визитната му картичка онази нощ, нали?
Дрейк намигна.
— Наистина, без да искам. Когато му я откраднах, нямах и представа, че ще ми свърши такава хубава работа. Разбира се, грешката на Нортър е съвсем естествена… Искам да кажа за това, че я е помислил за моя.
Усмивката на Клайд помръкна.
— Ако Куотърмейн разбере, ще те намрази още повече.
Дрейк свали маската си и уморено разтри лицето си.
— Хубаво. Омръзнаха ми всичките тези игрички. Надявам се, че до една седмица ще съм приключил с тези проклети маски и ще мога да предявя претенции за полагащото ми се място.